свещта

Остава седмица живот на коледна свещ от миналата година. Някога беше огромна, с прекрасен зелен кант на върха, който изгоря някъде към втората седмица – тъкмо трябваше да се върна на работа и остана само бялото. Структурата и – слепени бели, полу-прозрачни кубчета. Стените – украсени с нещо, приличащо на клонка. Без зеленото свещта приличаше на ледена купчинка, в която са попаднали изсъхнали клечки и треви. Вечерно време се прибирах, правех си някакъв чай, проклинах снега и лошото време, палвах я и всичко приключваше. Топлина и светлина не даваше (истински), но… приличаше на малко чудо – огънче в леда. Беше красиво.

От ледената купчинка остана само една малка снежна топка. За няколко месеца я бях скрила от себе си, пък и лятно време предпочитам свещите да са други, малки, с различни аромати, ненатрапчиви и лесни за забравяне. Свещи, който не те е грижа, че изгарят. Но старата коледна…

Драсвам поредната клечка кибрит. Миризмата е остра и груба. Подходяща за действието, което ще отнеме още няколко сантиметра от присъствието на свещта в тъмнината на нощите ми. Колебая се дали да не я оставя за времето, когато ще завали сняг, но после си казвам, че е създадена, за да изгори и поднасям горящата клечка към черния, леко овъглен фитил.

Тя е красива свещ и гори прекрасно – пламъкът не трепка, не се люлее, восъкът не се разтича. Ще ми липсва. Вероятно ще я сравнявам с нечия светлина, с друг аромат, с красотата на чуждите, наредени по витрините, още недокоснати от хищното пламъче на притежанието, много по-жестоко от огненото на клечката кибрит, парнала пръстите ми.

Красива свещ, на която остават още само няколко нощи светлина.

 

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *