Тя

Потропва дъждът

в ритъма на токчетата и,

мъглата приглажда косата му,

досущ като пръстите и,

даже черните котки присядат,

загледани някъде в тъмното,

точно като правеше тя.

Единствено самотата

не прилича на нея –

отказва да го напусне.

 

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

2 коментара по Тя

  1. Nadinka каза:

    Много ми харесва 🙂

  2. Зори каза:

    @Nadinka
    Снощи се прибрах малко поокъсняла, след среща с приятели не ми се прибираше веднага и реших да походя. Видях го пред вратата на новото блокче, което построиха срещу прозорците ми. Той стоеше пред входа, слушаше нещо, което аз не чувах, взираше се в тъмното и изглеждаше страшно самотен.
    На мен написаното не ми харесва чак толкова – редно е самотата по-често да пътува до мно-о-ого далечни дестинации 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *