За загубите и ползите от тях

Преди няколко години си подарих за рождения ден нова връзка ключове. Нямах никакво желание да подменям старата, но тя взе, че изчезна. Беше неприятна ситуация, от която научих много. Разбрах, че половината от ключовете не са ми нужни. Открих, че спокойно мога да не разнасям няколко други. А най-важното: преброих приятелите си, защото за няколкото часа, в които бях лишена от достъп до дома си и ключарят сменяше бравата, преброих мислено хората, при които щях да отида, ако решението на задачката не беше така просто. Оказа се, че приятелите ми не са кой знае колко много, но не бяха и малко. Без да искам сама си направих един от най-добрите подаръци за рождения си ден – осъзнах колко много човеци съм успяла да открия по пътя си. Подобно осъзнаване си заслужаваше воз солената цена на ключовете.

Година преди това, пак около рождения си ден, успях първо да си загубя телефонния апарат, а после да си го върна. Устройството не беше нищо особено, но имаше няколко номера, които бяха важни за мен, а аз някак не се бях замислила за ценността им.

Снощи ми се случи урок номер три. Този път няма как да обвинявам зодиака и разните сатурнови дупки, с които пишман-депресарите оправдават киселото си настроение край дати, около които осъзнават, че остаряват, но пък няколко приятелки тези дни празнуват, та се чудя дали да не им искам компенсация за вреди. Обаче аз малко се поотплеснах. Разказвах за поредния урок на битието.

Вчера привечер портмонето ми преседя на пода на Happy-то срещу НАТФИЗ близо час. В това време с една приятелка успяхме да се завлечем до Ректората за 30-40 минути и да се върнем обратно за 5. Щом открих липсата телефонирах в Хепи и след 2 разговора получих категорично обяснение, че портмонето ми го няма. Приятелката, с която току що се бяхме разделили вече беше до мен, друг един приятел изрови бързо телефонния номер, докато аз ровех невярващо из чантата си и се опитвах да си припомня стъпка по стъпка действията си. Беше ми пределно ясно, че за последно съм ползвало портмонето в заведението. Припомних си как платихме и как аз го метнах в зейналата паст на чантата си – като никога почти празна. Точно тая празнота че подведе, защото друг път подреждам нещата в нея. Книга, компютър, несесер, портмоне – всичко се донамества преди да тръгна, а сега само несесерът се ширеше в нея и просто не погледнах. И тук започва урокът, който си спретнах от разсеяност.

След двата отрицателни отговора от момчето, което ми вдигна телефона, реших все пак да проверя лично. Знаех, че там се е случила случката, представях си и как точно. Но освен тази представа в главата ми се въртеше и друга – как следващите седнали на нашата маса са намерили портмонето и са го прибрали. Представях си колко тъпо е всичко, защото почни нямах пари в брой, но за сметка на това там бяха лични и служебни карти, банкови, карти за различните ми занимания. Побеснях като си представих колко време ще загубя, за да си набавя всичко това пак. През цялото това време крачехме с приятелката ми, включили турбото по жълтите павета, а тя бодро нареждаше.

„ Там е, под масата е, ще видиш, просто не са го потърсили и то си е там. Седи и ни чака.”

Да си призная – една малка част от мен силно се надяваше да е точно така, поради това и ситнехме в свински тръст към НАТФИЗ. Надявах се, че господинът, с който говорих, просто не си е направил труда да потърси добре, надявах се, че ще вляза и ще го взема, но другата, много по-значима част от мен, вече си беше решила, че утре ще тръгне по районни и банки, ще се разправя с разни процедури и гадости. Радвах се, че имам международен паспорт, защото това спестяваше част от притесненията, но толкова бях бясна на собственото си нехайство, че всичко останало… Спестявам ви всичките си бесове. Не бяха много приятни.

Като пристигнахме две дами тъкмо довършваха десерта си, а портмонето ми кротко си лежеше в краката на едната. Цялата отрицателна енергия, която ме тресеше и караше да си представям купищата неприятности, просто се отля. Изчезна. Благодарих на дамите, че ни позволиха да ги прекъснем, реших да не се занимавам с мърльото, който явно нищо не беше проверил. Просто си прибрах портмонето и се изнесохме. Успокоих се и със смях изпратих приятелката си, а после и аз се прибрах. В таксито си дадох сметка колко черногледа съм била. Колко малко оптимизъм и вяра съм имала. Именно аз вечно дрънкам, че трябва да се крачи през живота с добра настройка, че трябва умишлено да се вижда хубавото и да се дава шанс на оптимизма, но когато попаднах в неприятна ситуация… не бях много оптимистична. Да- представях си, че някой може да не си направи труда да провери както трябва, не е никак рядко срещано явление – всеки си бута своите задачи и не му пука за останалия свят, но в мислите си виждах и значително по-вероятното прибиране на документите ми с цел злоупотреба. Поне три от картите позволяваха на приносителя да ги ползва без кой знае какви други изисквания.

Е, време е да се заемам със служебните си задължения. Пък и не остана много от снощната история – оставих няколко карти, ще ги взимам само при нужда. Опитах се да оставя и част от черногледството си. Вярно, че то често ме е спасявало от глупави надежди, но може би не е чак толкова полезно при прекомерна употреба.

То в тая мъгла не е много сигурно какво вижда човек и какво е само плод на въображението му, но … може пък да грейне слънце 😉

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

6 коментара по За загубите и ползите от тях

  1. SunnySan каза:

    Е, как в свински тръс??? Носехме се на крилете на надеждата и вярата в добрия край! 😉

  2. зори каза:

    @SunnySan
    Ха-ха
    Баш свински тръст си беше – моето, ти беше окрилената и визуализираше портмонето 😛

  3. SunnySan каза:

    😀

  4. John McClane каза:

    дупЕ

  5. John McClane каза:

    Така де:

    … Точно тая празнота че подведе, защото друг път подреждам нещата в нея. Книга, компютър, несесер, портмоне – всичко се донамества преди да тръгна, а сега само несесерът се ширеше в нея и просто не погледнах …

    ДупЕ 🙄

  6. зори каза:

    @John McClane

    Правото на мнение е дълг за всеки притежател на разум.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *