решетките, бананите и далечината

Да си призная не го долюбвам много, много, но една от най-красивите метафори, заради които са били писани книги, се мъдри точно на финала на „Гордост“ и по тоя случай – чат-пат си го припомням. Не е кой знае колко трудно да си кажа, че всеки човек по един или друг начин винаги се оказва зад решетката на ограниченията, може да е решетка от страх, може да е от немощ, може препятствията да са финансови или интелектуални… Винаги има нещо, което ни пречи. Но както казва Уортън, а и достатъчно умен народ преди него – трикът е да погледнеш достатъчно далеч между пръчките на решетката и тогава тя може и да изчезне. Но може и да си остане (това второто той не го казва, но няма смисъл да се залъгваме, защото имам много далекогледи хора, но има и късогледи, та…  😉 )

Сетих се за тази метафора покрай една друга, която ми трови дните от доста време. Усещам как ме правят на маймуна. Сложиха ме в клетка, казаха ми, че съм маймуна, връчиха ми известно количество лайна, благоволиха да ми обяснят, че това са банани и ми наредиха да ги ям, а после застанаха пред клетката и …

Не, не ме съжалявайте! Преигравам за по-силно внушение. Пък и в съседната клетка е пълно с кучета на Павлов, моята маймунска история е нищо в сравнение с тяхната.

Е, ситуацията ми е достатъчно неприятна. Дадох си сметка колко силно съм се вторачила в нея, след като преди две вечери надух главата на една приятелка с делнични глупости и въобще не се сетих да я питам тя как е. Така съм зяпнала решетката, че нищо друго не е в състояние да привлече вниманието ми. И – не, не съм чак толкова глупава, че да не се сетя как се мятат банани и други работи по посока на сеирджиите. Дори маймуна би се сетила, но… не е там работата или точно от там идва проблемът – една маймуна просто би се развилняла, би се постарала да приведе външния свят в съответстващата кафяво-жълтеникава тоналност и от това би и олекнало, но една уморена маймуна вероятно след изблик на гняв ще се свие зад решетките и ще забрави за света, за своя затвор и дори за гнева си, а аз не желая да забравям. Нямам никакво намерение да се отказвам от чистата панорама, нито желание да се превръщам в разбесняло се животинче. Светът е огромен и никой не е в състояние да ме остави просто така в ситуация, която не одобрявам.

И не – номерът не е точно в съсредоточаването само в далечината. Хитрата маймуна би погледнала там където иска да е, а после би погледнала и там, където е, за да не забрави разликите, на финала би се вгледала и в това, което е, а после би си разтворила крилата и…

Какво? Нали не смятате, че обърках метафората?!

Точната е.

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *