Кратка, брутална и честна. Това мога да кажа след първото и прочитане. Купих я вчера от щанда на Жанет 45 в НДК и преди да се зачета в останалите придобивки – дадох шанс на тази. Не съжалявам. Книга, която можеш да прочетеш за час. Бърза и обсебваща. В Капитал вече имаше откъс, хвърлете му едно око – дава добра обща представа за стила 😉
Аз лично съм очарована. Пестеливо и добро писане. Чисто, с много претенция, но и с умение. Трудно се пише от името на дете. Признавам трима автори, които са се справили с тази задача – Гари в „Животът пред теб“, Ерик-Еманюел Шмит в три от четирите романа, посветени на религиите (Оскар, Животът на Ной и Господин Ибрахим) и Геласимов в „Степни богове“. Вилялобос им е равностоен. Справя се блестящо. Толкова добре, че се налага да спреш и да препрочетеш, защото на определени места нещата изглеждат едни, а са съвсем различни.
В света на едно дете глупаците могат да са посочените от баща му, крал по всички правила на играта, но могат да се окажат и съвсем различни фигури, а кралят да позагуби чест от кралския си авторитет. Светът на това дете не е застинал и ням, за разлика от огромна част от слугите, които го населеват – този свят говори, учи, предизвиква и можеш да му поискаш хипопотам, но и да го игнорираш с немота и неграмотност на куб, ако се е оказал нечестно играещ.
„Пир в бърлогата“ е една ужасна история, майсторски облечена в простички детски представи и разсъждения. С нея Вилялобос се превърна в един от авторите, чиито последващи творби ще очаквам с нетърпение и любопитство.
Да не забравя да спомена и най-важното за българското издание – Ина Бъчварова е „пипнала“ по своя си начин корицата и няма начин да пропуснете малкото книжле сред изобилието на някоя книжарница, а преводач е Нева Мичева – струва ми се, че се е справила чудесно.
На смелчаците: приятно четене 😉
E, признавам, мълниеносна си. 😉 По-бърза си в представянето на някои заглавия от самите издатели – „Жанет“ преди някакви минути едва пуснаха линк във ФБ страницата си – реших да погледна за какво става дума, но преди да се зачета, отворих тук и… бинго! 😀 Откъсът звучи добре, ревюто също. „Оскар и розовата дама“ и „Животът пред теб“ са страхотни наистина, тъй че може да си потърся и това съвсем скоро. Хубава седмица! 😉
@SunnySan
Тази книжка беше най-тъничката 😉
Днес успях да се навия само да напазарувам хранителни продукти – времето не предразполага към любимите ми дълги разходки, та… четене в леглото, чай, свещи за по-уютно. Реве ми се като си помисля, че утре трябва да изляза и…
Знам… Ще се справим. 😉 Вече мечтая за април-май обаче. 😀 И… ме подсещаш да си направя още чай.
Pingback: Кървав „Пир в бърлогата” | Аз чета
Pingback: Хуан Пабло Вилялобос: Ако се опита, всеки може да намери своята книга | Аз чета