Пир в бърлогата – Хуан Пабло Вилялобос

   Кратка, брутална и честна. Това мога да кажа след първото и прочитане.  Купих я вчера от щанда на Жанет 45 в НДК и преди да се зачета в останалите придобивки – дадох шанс на тази. Не съжалявам. Книга, която можеш да прочетеш за час. Бърза и обсебваща. В Капитал вече имаше откъс, хвърлете му едно око – дава добра обща представа за стила 😉

Аз лично съм очарована. Пестеливо и добро писане. Чисто, с много претенция, но и с умение. Трудно се пише от името на дете. Признавам трима автори, които са се справили с тази задача – Гари в „Животът пред теб“, Ерик-Еманюел Шмит в три от четирите романа, посветени на религиите  (Оскар, Животът на Ной и Господин Ибрахим) и Геласимов в „Степни богове“. Вилялобос им е равностоен. Справя се блестящо. Толкова добре, че се налага да спреш и да препрочетеш, защото на определени места нещата изглеждат едни, а са съвсем различни.

В света на едно дете глупаците могат да са посочените от баща му, крал по всички правила на играта, но могат да се окажат и съвсем различни фигури, а кралят да позагуби чест от кралския си авторитет. Светът на това дете не е застинал и ням, за разлика от огромна част от слугите, които го населеват – този свят говори, учи, предизвиква и можеш да му поискаш хипопотам, но и да го игнорираш с немота и неграмотност на куб, ако се е оказал нечестно играещ.

„Пир в бърлогата“ е една ужасна история, майсторски облечена в простички детски представи и разсъждения. С нея  Вилялобос се превърна в един от авторите, чиито последващи творби ще очаквам с нетърпение и любопитство.

Да не забравя да спомена и най-важното за българското издание – Ина Бъчварова е „пипнала“ по своя си начин корицата и няма начин да пропуснете малкото книжле сред изобилието на някоя книжарница, а преводач е Нева Мичева – струва ми се, че се е справила чудесно.

На смелчаците: приятно четене 😉