Малка грешка

Започна се с дъжд. Градът кротко спеше. По улиците се разминаваха само таксита и боклукчийски камиони. Огромните капки плющяха по стъклата на автомобилите, а чистачките бясно се мятаха в истеричен ритъм, опитвайки се да създадат поне малко видимост за сънените очи на таксиджиите и без това недовиждащи през запотените стъкла. Уличните лампи криеха светлината си от дъжда, оголелите дървета се гушеха под напора на студа, дори тъмнината мръзнеше. Точно тогава се появиха и първите снежинки. Първоначално се топяха още в полет, после все повече успяваха да достигнат земята, вледенена от бесните пориви на режещия вятър.  Скоро започнаха да се образуват малки бели островчета, които растяха, растяха, сливаха се, превръщаха се в една идеална, бяла и безкрайна пелена.

Заведенията изплюха последните си посетители около час след завземането на града от снега. Хората кисело нагазиха белотата, проклинайки вече наченатия понеделник. И Тони пое през девствената снежна покривка, съскайки между кривите си зъби сочни благословии по адрес на времето, шефовете си и шибания си късмет.  Тъкмо си поемаше дъх, за да спомене и тъпата парантия, която цяла нощ смука коктейли за негова сметка, а когато стана време да си отработи почерпката, изчезна в тоалетната и така и не се върна и през размътения му мозък мина мисълта, че е трябвало да я причака пред вратата на тоалетната.

–   И кой малоумник слага кенефа до входа, а?! – изкрещя Тони срещу тъмнината и ятата огромни парцаливи снежинки, които сякаш се опитваха, полепвайки по него, да го завлекат под белия саван, опънат над града.

–   Идиотиииии, – извика малко по-тихо Тони – всички ли спите?!

След този вик тишината стана още по плътна, дори снегът под подметките му гузно се опита да скрипти по-тихо.

–   Спите – заключи Тони  съвсем тихо. – Всички спите, тъпи копелета.

Тъкмо смяташе да повиши глас и да обясни на спящите какви точно са, когато на двадесетина метра срещу него, в края на улицата,  нещо ярко просветна и бавно започна да се приближава. Тони имаше достатъчно време, за да осъзнае, че стои на пътя на един снегорин.  Въпреки сериозното си алкохолно опиянение, той  реши, че няма смисъл да се опитва да накара машината да се премести от пътя му и бавно отстъпи няколко крачки към заринатия тротоар.  Преместването му позволи да види случващото се зад снегорина и от потрес Тони замръзна на място.

Замръзна само в преносен смисъл, защото видът на идеално почистения асфалт, зловещо чернеещ се след туловището на снегорина, го стресна толкова сериозно, че за две секунди успя да му докара изпотяване, изтрезняване и зверски махмурлук. Главата така го зацепи, че първоначално не осъзна какви са хората, които го наобиколиха. Оранжево-зеленикавите им униформи се врязаха в кървясалите му очи, причиняввайки още по-силно главоболие. Някой го подмести внимателно към вече почистена част на тротоара, после многото  хора с греблата и ледокопите изринаха всичкия сняг, изчезвайки в близката пряка след две-три минути.

От потрес Тони щеше да се свлече на колене, но в последния момент успя да се задържи за нещо стърчащо в близост до него. Като попремина замайването той отлепи ръцете си от металното и адски студено нещо и то взе, че му заговори.

–   Автобус 280, три минути – съобщи нежен женски глас.

–  В четири часа автобус няма – моментално се усети Тони, но мацката от оракула не пожела да спори с него.

Тя се обади още два пъти, за да му обясни, че автобус 280 ще пристигне след две и след една минути, а после и самият автобус пристигна.  Водачът внимателно спря пред Тони и вратите се отвориха тихо, без трясъци и скърцане. Вътре беше топло, ухаеше на чисто, а малкото пътници кротко седяха по местата си и му се усмихваха. Една красавица в синя униформа се приближи до него, предложи му билет и Тони пожела да изкупи всичките и билети само и само тя да постои повече с него, но тя строго му помаха с пръстче, усмихна му се чаровно, подавайки перфорираното билетче и отмина към края на автобуса.

Тони се тръшна в най-близката седалка. уморено разтри слепоочия и се загледа в нощния пейзаж, който бягаше край потеглилия автобус. Улиците и тротоарите бяха почистени, все още прехвърчаше снежец, но явно площите бяха обработени с нещо, защото падналите нови снежинки моментално изчезваха.  Две спирки след качването си в автобуса Тони вече беше набрал достатъчно впечатления, за да си даде сметка, че нещо не е както трябва. Нямаше начин улиците да са така почистени, нито пък беше възможно по това време да се движи какъвто и да е автобус, да не говорим, че този беше прекалено чист, а за контрольорката и дума не можеше да става, Той много добре знаеше, че контрольорки стават само супер-мощни лелки тежка категория с бради и мустаци, със свирепи погледи и стържещи гласове.

–   Няма начин – простена тихичко Тони.

На седалката пред него седеше мъж на средна възраст, който явно се прибираше след работа. Той се извърна към Тони и милостиво го тупна по рамото.

–   Не се плаши, момче! – окуражи го той – Явно майте са допуснали малка грешка.

Тони се опули неразбиращо срещу мъжа и човекът се почувства длъжен да поясни.

–   Преброили са единадесет дни в повече и краят на света ни изненада, ама пък не е чак толкова зле, нали?!

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

5 коментара по Малка грешка

  1. трубадур каза:

    Зори, аз минах само да ти кажа, че си супер як пич, че отдавна не съм, ама па взех, че го прочетох. Мноо добро, само туй мога да кажа, яка атмосфера и кадърен финал, щях да кажа. Бтв, да не е да си на руска вълна напоследък, че ми се стори все е едно е писано през 20-те на миналия век, крайно подценяван период в руската лит. ама тогава са написани страшни неща, дето не са мръднали и сантиметър.

  2. Зори каза:

    Здрасти, Тру! Радвам се, че намина, защото явно спам протекторите те бяха позабравили 😛
    А на руска вълна не съм, просто съм от двадесетте години на миналия век, а тогава всички бяхме едни такива… и все още мърдаме, с труд, но мърдаме 😉

  3. трубадур каза:

    Той спамът по принцип е за мен създаден, че и всеки ден да кибича, пак ще крещи по мене, даже тогава още повече. Бе вие мърдате, идеята е, че написаното от вас си остава се едно е написано вчера (в твоя случай малко по-буквално), ама схвана… тва минава за комплимент по моите ширини 🙂

  4. Зори каза:

    @трубадур
    Обичам да се закачам, май малко повече от допустимото. Не се връзвай толкова много 😛

  5. трубадур каза:

    То и аз се закачам, че да не висиш така с последен коментар 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *