зимните утрини

Обичам зимните утрини. Неразпукнатото слънце си доспива зад хоризонта, студът е залостил всичко живо в топлите апартаментчета и само някоя и друга самотна следа гризка несмело от огромния градски щолен, сътворен от зимата. Най-рано работещите вече са тръгнали, време е за кучешките разходки. Сутрин по това време пия кафе и броя от прозореца си колко са тандемите на междувидовата обич. Хем си приличат, хем всеки си е по нещо уникален. Само дето още не съм чела подходящия киноложки Толстой, че да знам кое как е. Но и за незапознатите със спецификите на тия отношения е видно, че всички човеци от най-ранобудните двойки са работещи и бързат да отметнат възможно най-безболезнено разходката, за да не закъснеят. Студено им е, още са сънени, повечето отбиват номера, а и по вида на подопечните им е ясно, че вероятно тая задача им се е паднала вследствие на детски каприз. Децата им отдавна са се нарадвали и са забравили за нуждите на своите любимци, пък и кой ли ще пусне дете в тая тъмница. И така – родител и куче посрещат деня. Животинките тъпчат край стопанина, стопанинът потропва с токове от студ, най-често подръпва от първата цигара за деня и чака. И кучетата чакат, ама те чакат игра и така и не я дочакват. Няма време за лигавщини.

Цигарата е изпушена, а за своите събратя кучетата са изписали в снега съответстващите съобщения. Следват гневно повикване, връзване на каишка и завлачване на недоволния любимец към къщи.

Същата тая леля с размъкнатия панталон и безумното розово шушляково яке, след двадесет минути ще е мацката с коженото палто, дето ходи на такъв ток, че ме е страх да гледам как крачи. Онзи рошав чиче, дето вечно си губи пудела зад ъгъла на блока, ще се превърне в костюмара, който ще изкара от гаража огромния джип и ще запраши с вечната мръсна газ. (Все си напомням да питам жена му дали наистина му е толкова малък, че така се пъне и вечно не го правя.) Най-любима ми е самотната майка с лабрадора – сутрин песа тича, а тя говори по телефона. Звъни на няколко пъти и е голям кеф да си представям евентуалните диалози – варират от битови драми до еротични трилъри. Та тая мадама, го е измислила най хитро – облича са за работа и тогава извежда кучето. Като го прибере, само грабва чантата и пак излиза, но тука следва драмата, защото все нещо забравя и и се налага да се връща. Най-често са ръкавиците, но се случва да са и шапка, чадър, веднъж тръгна без чанта, а коронния и номер беше като забрави детето. Явно го води на градина и всяка сутрин излизат заедно, после тя проверява какво е забравила, то послушно чака майка му да се върне и после поемат към датската.

След тяхното излизане, като по някаква тайнствена команда, хората плъпват по улиците. Входовете бълват човек след човек, денят най-сетне се събужда, а от моето кафе остава една последна, вече поизстинала глътчица и явно е време да се приготвям и аз за работа.

Публикувано в Залъгалки. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *