Тук за пръв път се срещаме с Плямпалия

В предишната част оставихме госпожа Тети да си пробива път към Платената.

Тълпата, разотиваща се по Дългата, ставаше все по-агресивна. Най-бързите жители на града вече се бяха разотишли и сега по улицата тръгнаха уморените, кисели и решени да наваксат в пиенето, зяпачи на церемонията. Останали на площада много повече време от своите съграждани, те бяха заели моментално най-близките места до жреческите групи още щом помощниците на свещенослужителите запалиха първите ароматни пръчки. А понеже това се случваше 3-4 часа преди началото на самата церемония – зяпачите бяха значително по-гладни и жадни от всички останали. На слънцето не му пукаше, че любопитните искат да гледат от близо церемонията и почти всички от най-ранните наблюдатели бяха със зачервени лица и изгорели вратове. Повечето от тях сериозно смърдяха на пот и вкиснало и госпожа Тети надушваше приближаването им поне на десетинна крачки от себе си. Тя знаеше от опит, че с тези хора не се спори. Всяка проява на несъгласие с тях се наказваше жестоко. Те бяха неконтролируема маса и едва на следващото утро пак щяха да са си добрият часовникар от Площада на времето или милата фризьорка от Рошавото площадче. Сега жадно пиеха от двулитровите си мехове за бира и търсеха някой слаб или глупав, за да си изкарат гнева върху него и с това да уталожат и забравят скуката, умората и страховете си. Няколко от вече задминалите я, се опитаха да се сбутат с нея, за да провокират скандал, но се оказаха хора, чиито желания тя бе улавяла съвсем скоро и добрите им спомени я спасиха. Те гузно се отдръпваха от старата жена, тя правеше още няколко крачки към заветната златна портичка на Платената, после я връхлиташе следващия зяпач, тя пак изтръпваше от ужас, човекът пак я разпознаваше и тя успяваше да се доближи още малко.

Естествено, късметът и изневери точно на две крачки от спасението. Вече почти можеше да протегне ръка към камбанката на портичката, когато едни смрадливец и подложи крак и тя политна към неравния паваж. Сблъсъкът с каменната настилка по-скоро вбеси госпожа Тети. Тя не усети много силна болка от падането, но онзи, който я спъна, уж без да иска връхлетя върху и и двата „случайни” ритника в ребрата не бяха никак безобидни. Тети се сви от болка и инстинктивно закри главата си с ръце. Всичко се случваше някак забавено. Тя усети поредния ритник, видя как край нея се скупчват хора, но никой не се опита да и помогне – те всички се бутаха, за да се доберат до нея и да я стъпчат. Спаси я прекомерната бройка на желаещите. Пречеха си един на друг и докато успеят да координират действията  си, тя успя да припълзи още крачка до портичката на Платената. Миг преди да изпадне в безсъзнание, Тети вида как тълпата над нея се разрежда, светлината става все по-силна и от нея изплува кръглоликата мутра с огромен разплескан нос и очила с цветни розови стъкла.

–   Плямпалия – изохка Тети.

– Копелдаци нейдни, – крещеше Плямпалия – разкарайте си смрадливите дирници от портата, че ще накарам въшките по четината ви да запищят от ужас.

Тази си заплаха той подкрепяше с насочената към тълпата фуния на огнемета, която моментално охлади желанието им да стъпчат падналата Тети. Зад Плямпалия се подадоха две жени, чевръсто я изправиха и я внесоха в защитеното пространство на Платената. В мига, в който женските ръце я докоснаха, Тети сякаш за миг се пренесе в двореца на Билг. Разбираше, че не е там, че това е някакво неистинско осезание, дори осъзнаваше, че краката и почти се влачат, а жените я носят, усещаше силните и уверени крачки на своите спасителки, чуваше дудненето на Плямпалия зад гърба си и острия трясък, с който се затвори златната портичка точно под носовете на тълпата, но всичко това беше някак далечно и несъществено. Истинско беше именно присъствието и в двореца. Тя сякаш седеше на трона на Билг, дори сякаш беше самия Билг. Знаеше, че няма как да е хем починалия владетел, хем самата себе си, но усещаше точно това. Дишаше като Билг, изхили се като него и замери един от стражите с чехъла, който преди това свали от левия си крак. Тети знаеше, че е невъзможно да усеща студа от мрамора под потните пръсти на Билг, но до носа и достигна миризмата на мръсни крака и тя се чу да изрича с гласа на Билг „Върни ми чехъла, глупако!”

–   Ама, Тетина, – заоплаква се Плямпалия, надвесен над нея – какъв чехъл?! Ти си обута със сандали. И двата са на краката ти. И ще се осмеля да отбележа, че глезените ти са като на момиченце, не са мръднали – облиза се той лукава и се втренчи с воднисто-сивите си очища в премрежените очи на освестяващата се Тети.

–   Плямпалия – отвърна му тя – няма ли да пораснеш!?

–   Ще ти отговоря на този въпрос, драга, – изхили се той – но първо да проверим как си.

–   Наритана, – констатира Тети – но мисля, че няма нищо, което да не премине след няколко дни.

–   А какъв беше този чехъл?! – попита стражът на Платената.

Тук госпожа Тети позамълча малко преди да отговори и аз ще се възползвам от възможността да прекъсна историята, защото е време да се заемам със задачките за деня.

Публикувано в Медената пророчица. Постоянна връзка.

Един коментар по Тук за пръв път се срещаме с Плямпалия

  1. traiana каза:

    Плямпалии има навсякъде:)
    Една молба:
    Traiana Kajrakova
    Подкрепете проекта на СОУ“Железник“ с украсена с ръчнорисувани меденки и бонбони елха, която отива в дом за сираци, които ще ги хапнат.
    Харесайте страницата и гласувайте за Железник!
    Благодарим Ви предварително!
    здр
    дай един глас за железник

    http://www.facebook.com/galleriasz?sk=app_311586192275254&app_data

    Весели празници!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *