предпразнично

Градът се поукраси със светлинки и кротичко се сгуши в очакване на празниците. Приятно е да се разхожда човек, но излизането ми тази сутрин бе истинско изпитание за воля и мъжество. То и аз съм такава медуза, че още на входа се разтекох и почнах да кроя планове как по-бързо да се прибера, но не е много топло.

Всяка зима е така – с отварянето на вратата вече  ми се е прищява да е едно друго време, а изляза ли… Причуват ми се писъци на чайки, студът ухае на липа, августовски звездопади пронизват декемврийската мъгла. Адски поетично мечтая да е друго време и то зверски се гаври с мен, оставайки си такова, каквото е. Поне тази година мога да щъкам, защото улиците са сухи. Вдигам мъхестата качулка и забождам нос в шала, а светът, пропуснал да се гътне, трескаво се щура, едни потеглят за някъде, други пазаруват като за последно – лудница без парно. По улиците още няма много хора, но малкото, с които се разминавам имат леко трескав вид – движенията им са някак отривисти, очите блестят, сякаш по вените им тече очакване и дишат смес от надежди и илюзии с минимално процентно съдържание на истерия.

Само за уличните кучета няма празничен дух. Унило притичват край мен, заболи нос в някаква своя си нишка миризма, която ги води от едно място на друго, не очакват нито края на света, нито раждането на спасението. Просто търсят храна и топлина.

Крача и си мисля, че и при човеците не е кой знае колко по-различно, просто сме измислили малко повечко думи за най-важните неща и в празничната суматоха леко бъркаме смислите.

 

 

 

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

Един коментар по предпразнично

  1. traiana каза:

    Весели празници, Зори!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *