Всичко е включено в цената – Антон Терзиев

Всичко е включено в цената - Антон Терзиев

Трябваше да се досетя, че скоро ще излезе нещо ново от Антон Терзиев. По традиция  неговите сборници се появяват в период на строги книжни пости – разбирайте във време, когато съм си забранила да купувам книги. Наруших си забраната и този път. Един от любимите ми разкази на съвременни български автори е негов (Ърбан йога за начинаещи) и просто нямаше начин да чакам. Трудно намерих книжлето – не е от най-дебелите, а в книжарницата буквално го бяха скрили на щанда с новите заглавия, но поне успяха да го изровят, като казах, че трябва да го имат. Оформлението продължава да ме радва, защото неговите книги стандартно са с много добро графично представяне и въпреки стилистичната разлика с предходните (сегашното е дело на Галя Йотова)  – този сборник няма начин да НЕ* заинтригува по-взискателните читатели.

Хич не обичам да разказвам съдържание, ето линк към един от разказите, за да придобиете обща представа. Този е най-дълъг и не е съвсем показателен за стилистиката на останалите. Кратките разкази са стихията на Антон Терзиев (не, че съм се отказала да се надявам на нещо по-обемисто, написано от него).

От новия сборник си харесах „Глинени човечета“, напомня по нещо на един друг негов разказ за едни свински опашки, но хич не си мислете, че ще разказвам – прочетете си ги, ако сте любопитни.

Не се чувствам достатъчно уверена, че да правя истински анализ, а и квалификациите не ми се отдават, но звученето на сборника е по-скоро минорно. Твърде много реалност има в кратичките истории. По някакъв начин ми напомнят на графити – стилизирани, безпощадни, нагли в грубото си безочие, но пък безкомпромисни в честността си. Разказите му приличат на портрети на градски хора – съвсем реални са загубите им, битките им, болките и страховете.  В тях няма рецепти за щастие и надеждата е трудна за откриване, но има честност и една твърда, непоклатима увереност, че нещо не е както трябва.

И май прекалих с приказките.  Стига толкова.

На любопитните: приятно четене  😉

* Благодарение на Съни разбрах, че съм пропуснала това проклето „НЕ”. Ужасно съжалявам, ако съм оставила погрешни впечатления за книгата. Графичното и оформление е интересно и заслужава внимание.

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

8 коментара по Всичко е включено в цената – Антон Терзиев

  1. traiana каза:

    Честита Коледа! Бъдете живи и здрави!

  2. SunnySan каза:

    Хахах, бива ли чак пък такава прецизност! Благодаря все пак за споменаването на скромния ми принос. 😉

  3. SunnySan каза:

    Говорейки за графично оформление, блогът изглежда добре и така! Свежо е!

  4. Преслав каза:

    Хм, любопитно. А какво ти е мнението за „Местни герои“, аз щях да повърна – потресаващо слаби истории, насилен „ърбън“ стил и почти никаква оригиналност.

    • Зори каза:

      В „Местни герои“ има три разказа, за които мога да се сетя моментално – това значи, че за мен е достатъчно добър. Вероятно имаме много различни вкусове, пък и (от позицията си на значително по-дърта от теб леля) не съм свикнала да хвърлям тежки квалификации просто така. Стандартно пиша за нещата, които ми харесват. Когато попадна на нещо не по вкуса ми… приемам, че сама съм си виновна, че съм си го купила. Много малко са случаите, когато пиша негативни неща, но пък тогава се стремя добре да обосновавам хейтърството си, защото иначе бих се поставила в позицията на жалка бездарница, плюеща умеещите да пишат 😉

  5. Отказах на автора издаването на тази книга с думите:

    „Ръкописът ви не оправда очакванията. Повествованието е поднесено без особена дълбочина и психологизъм, само чрез детайлно описание на места, случки, сцени, хора, при това крайно цинично. (Съгласен съм, че животът ни е циничен, което не означава, че циничното автоматично трябва да се пренесе и в литературата.) Това води не до съпреживяване, а до обикновено отчитане на събития и персонажи. Което пък е основният прийом на репортажната форма, но тук все пак говорим за литература, нали!? Има го творческият заряд, но липсва искрата, която да го възпламени.“

    Продължавам да мисля, че само е похабена хартията!

    • Зори каза:

      Аз пък харесвам неговото писане.
      Не си криви душата.
      Битието ни не е от най-красивите, а той не се крие зад розови очила и фалшив естетизъм. Що се отнася до издаването на сборника – това му е хубавото на времето ни: има повече от една възможност 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *