***

В тихата и святата слонът на късмета, обитаващ ъгъла на библиотеката ми, претърпя неприятно раздвоение на личността в следствие брутална среща с пода. Счупи му се хобота и се наложи спешна реставраторска намеса. „Зорлем си потроши късмета, слипо” заяви в мен песимистката. Оптимистката заключи „Освен, че не вярвам в подобни неща, даже на късмета мога да му лепна потрошения хобот.” Щото съм с перфектно психологическо здраве – изшътках им и на двете и залепих освен потрошения хобот и още известно количество книжни гърбове, няколко камъчета от обеца, едни стари, но удобни пантофи и леко пукната стъклена коледна играчка за елха, която се беше запътила към боклука, защото от много години вече никой не прави от натрошени играчки коронки за принцеси.

По Коледа не стават чудеса, хоботът на слона е залепен и въпреки че не се вижда – аз знам, че е счупен. Качвам го пак върху ъгъла и се радвам не на измамната му цялост, а на приятеля, който спаси слона от изхвърляне с това, че ми е приятел.

По Коледа не стават чудеса и порасналите принцеси няма как да се върнат в онова вълшебно време, когато блясъкът на една счупена елхова играчка можеше да предизвика толкова много фантазии, мечти и вълнение.

По Коледа не стават чудеса – те са край нас непрекъснато, просто твърде често ги подминаваме или ги откриваме с известно закъснение.

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

3 коментара по ***

  1. Gloxy-Floxy каза:

    Честита Коледа, Зо! {}

  2. amazonka каза:

    Честита Коледа! 🙂

  3. Зори каза:

    Весели празници, дами!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *