***

Не го посрещат с фойерверки и смях.

Всички бързат да приключат тоя ден и никой не поглежда към тайнството, извършващо се в хоризонта.  Непосрещнато от никого, слънцето изскача над ръба на съседния блок и се вторачва в хората, които искат да нахапят новото, да се втурнат в недокоснатия му потенциал от мечти и възможности и нехаят, че това – последното утро на отминаващата и е най-скъпото, най-ценното, единственото, което и е останало.

Два гълъба размахват крила преди полет в лъчите на слънцето, правят своето ритуално сутрешно измивана със светлина после се запиляват на някъде и въобще не ги е еня, че утре вече ще е друга година.

Жената с ролките от съседния блок сънено пие своето кафе и обсъжда по телефона с приятелка менюто за довечера.

Светът се върти, пропуска утро след утро и всичко се повтаря – утрото, слънцето, гълъбите, жената с ролките и надеждите.

 

 

 

 

Публикувано в Откачалки. Постоянна връзка.

2 коментара по ***

  1. Чарли каза:

    Честно казано, жените с ролки винаги са ме плашили малко…
    Хубаво е, поздрави. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *