Зимна приказка

 

Буди ме немия вик на снежинка,

отритната от своето небе.

Сънувам бяла зима –

любовта ни,

затрупана от тишина.

Живея в едно и също падане.

Нощ след нощ

си забранявам да мисля

за приближаващата се земя,

затварям очи

и продължавам да сънувам

щастие.

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

2 коментара по Зимна приказка

  1. Ив каза:

    Страхотно е, усещането ми е много познато, но аз не бих могъл да го напиша така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *