Стари познати на ново място

Реших, че е мъгла. Парцаливо се влачеше над върховете на елите, а по-нахалните борове раздираха крехките и, менливи очертания. Обаче нещо не ми се връзваше съвсем ситуацията, защото високо в небето се гонеха едни букалати облачета, между които слънцето щедро пръскаше изумрудени накити над иглолистната гора, а по заснежените била, където нямаше дървета, бялото грееше така ослепително, че всеки рекламист на перилни и избелващи препарати би се вкиснал от завист, че не се е сетил да пусне от върха леля Мария  в шейничка и с пакет прах за пране, крещяща безумен призив за употребата му.

Въпреки прещракващото коляно, сложих всъдеходките и си позволих кратичка разходка по пътя между дърветата. И моментално разбрах какво не ми се е връзвало в картинката, наблюдавана скришно цяла сутрин от прозореца, докато се обсъждаха разни работни процедури, въпроси, планове и тям подобни животинки, хранещи се с възможността да се порадвам на горския пейзаж от близо.

То не било мъгла това, а една стара дружка. Опаааа, извинявам се. Бях страшно груба, използвайки квалификация от женски род, защото той винаги държи да подчертава колко е мъжествен. Ако питате мен – той е по-скоро вятърничав, ама от мен да мине. Какво да видя. Стар познайник. Броди из гората, избира си добре покрити със сняг дървета и като се засили, като духне отривисто и силно в короната им, че като се разхвърчи тоя ми ти му сняг. Естествено – издебна ме да мина под един бор и ми напълни врата със ситни кристалчета, хвърли в очите ми хиляди блестящи снежинки, свирна в улука на близката почивна станция и изсвиряса да дига снежна пушилка на съседния хълм.

„Хулиган“ идеше ми да се развикам подире му, ама той е така игрива гадинка, че сърце не ми даде. Походих още малко до разклона и бавничко се върнах обратно, а по пътя той успя да ми тресне още няколко ледени целувки и отпраши да търси сърните, които сутринта бяха оставили следи край сградата.

Вятър, какво да го правиш 😉

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

3 коментара по Стари познати на ново място

  1. deni4ero каза:

    Жив хулиганин си е 🙂

  2. Ив каза:

    Ще взема да заобичам вятъра покрай това разказче. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *