Пролетта и други неизбежности

– Не ми се хили!
– Усмихвам се, не се хиля.
– Айде почна се – чакаме включване със сказка на тема „Употребата на езиковите изразни средства в междуполовите отношения“.
– Чакай си, ако си нямаш работа. Аз чакам само пролетта и следващото превозно средство, щото вече не гоня адски транспорт.
– Е, поне мъже още гониш. Има надежда.
– Разгонвам е по-правилно, едно добиче ми стига.
– Те са си разгонени, няма какво толкова да се пънеш и отчетох „добичето“.
– Ти си разгонен, плямпало такова, исках да кажа, че ги разпъждам.
– Развъждам по ти тича. Пък и навлизаме в сезон, от който на жените им потичат лигите за романтика, което си е чиста проба разгонване.
– Говорехме за мъжете, как пък успя да метнеш топката в последния момент в женската част на терена и какво си се лепнал за „разгонването“.
– Хилиш ми се и спориш с мен от спортна злоба, а не за да ми сриташ топките. Не съм казал или направил нищо, че да ми се мазниш, не ми е известно да ти трябва нещо – значи те е дръннало пролетното настроение. Което спокойно може да се окачестви като разгонване.
– Баси елементарщината!
– Бейби, светът винаги се е връткал около тия три неща. Аре не се прави на изненадана! „Пролет“ и „разгонване“ са синоними.
– Защо реши, че пролетта е птичките, пчеличките и само тия три неща!?
– А какво е?!
– Доста повече.
– Убеден съм, че ще ме осветлиш за началото, края и средата по подобаващ начин. Ще прескочим ли райската градина и змията?!
– Ако държиш, но мога да започна от времето на любимите ти динозаври.
– Никой Рекс не би спорил с теб. Дай някъде в наши дни!
– А за какво говорехме?
– За пролетта.
– А, да. Опитвах се да ти кажа, че пролетта започва някъде сега. В неуловимата промяна на зеленото, което придобива хъс да поразкара от погледите ни най-депресарските тоналности на сиво-кафеничкавато, заменяйки го с проекто-зелено в развитие, което по нищо не се различава от стандартното никакво-зелено, наследено от зимата, освен с оная (вече спомената) нотка на оптимизъм, предшестващ промяната.
– Баси изречението! Как го запомни това! Я пак, ама по-простичко!
– Ако погледне човек от прозореца на движещата се кола или автобус, или трамвай, или дори ако е пеш и погледне зеленото на тревата в градинка, в парка…
– Ще пасем ли? Карай по същество, а!
– Представи си как преди да влезеш в офиса си сутрин, пред погледа ти се изпречва мръсния треволяк около паркинга.
– Имаме подземен гараж. Изпречва ми се мръсен бетон.
– Имате градинка пред входа. Няма начин да не я забелязваш.
– Имаме асансьор. От минус втори, където ни е паркинга, се качвам директно на етажа. Тревички и птички по пътя няма, пички се срещат, ама служебните не се броят, а и те определено не са млади и зелени.
– Как можах да попадна на простак като теб!
– Подозирам, че случайно, но после прояви доста ентусиазъм и реших да те отметна.
– Имаш късмет, че се справяш добре с отмятането, иначе отдавна да си…
– Призна ли си, че нещата се въртят около разгонването?! Какво стана с тревичкте, птичко моя?!
– Грам романтика няма в теб.
– Има, ама трудно я задържам и бързо свършвам.
– Ще те прасна с нещо, ако не престанеш.
– Стандартно държиш да не спирам, но щом казваш – добре. Агитираше ме да съм видел трева. Интересно ми е къде ще ме набуташ.
– Представи си, че намираш една единствена тревичка по пътя си през деня. Поглеждаш я и се усмихваш. Усмивката е плод на точно това „проекто-зелено в развитие“, което чак след двадесетина, че и повече дни, ще се промени истински. Сега си е едно такова спихнато, кално и никакво, но… има нещо, нещо, раждащо усмивки – е това е пролетта.
– Сега разбирам защо жените така яко ми се хилят пролетно време. Те били на трева, а аз си мислех, че ги кефя.
– Ще те ритна.
– И какво става с пролетта.
– Ми, после пролетта става още нещо – нещо като очакване, като мечта, нещо което расте, расте, а светът започва да му отеснява. Също като с пъпките на кестените, които сега са едни големи и добре опаковани възелчета, но само малко да ги напече слънцето и така ще набъбнат, че от лъскавата им ципа ще започне да се процежда лепкав сок.
– Говори ми! Обичам мръснишките ти фантазии.
– Добре де, прав си, че пролетта е и тия три неща – пъпките на кестените разказаха играта на асоциативното ми мислене, но не е само това. Съсредоточи се и престани да се хилиш!
– Не се хиля! И така започнахме.
– Какво?
– Това за пролетта. Казах ти да не се хилиш, ти сега ми каза същото на мен. Дай да си се хилим! Не се прави на сериозна!
– Добре! Да се хилим. Друго може ли да правим!
– Разбира се. Разрешени са всичките три неща и хиленето.
– Ще престанеш ли?!
– Не. Но, ако искаш…
– Какво, ако искам?
– Да престана.
– Престани да се хилиш!
– Такааа. Забраниха хиленето. Да видим какво ни остана.
– Пролетта!?
– Върши работа. Какво разправяше за кестените…

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

Един коментар по Пролетта и други неизбежности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *