Жената на тигъра – Теа Обрехт

Жената на тигъра - Теа ОбрехтДа – продължавам да съм подозрителна към автори, пишещи в странство и ползващи за канава теми от напуснатата си родина. Винаги имам едно на ум. А когато са намесени скорошни исторически събития – предразсъдъците ми обрастват с рога и стават пре неприятно зъбати. Но пък съм и много доволна, когато подозренията ми биват опровергани.

Няколко човека, чието мнение ценя, споменаха за „Жената на тигъра”. Повечето бяха ласкави, а неласкавите бяха прецизни и аргументирани и до известна степен точно те и станаха причина да посегна към книгата. (С обложката хич не се харесахме, но така изглежда и американското издание, поради това няма да си отварям голямата уста, но е твърде мърлява работа – по мое мнение) Имах смътен спомен, че съм попадала на нещо за Теа Обрехт, но така и не го намерих. Беше кратичка рецензия, определяща творбата като един от приемливите опити във все по-агресивната тенденция за реставрация на приказни сюжети и вплитането им в модерни повествования. Тогава си обещах да прочета книгата, но после я изместиха по-горещи заглавия и … съвсем я забравих.

Зачетох я в събота, чакайки една приятелка. За 15 страници един тигър захапа човек и един от основните герои умря. С приятелката пощъкахме из града и успях да си продължа четенето след доста време, но нямаше съмнение, че творбата е достатъчно добра, че да не попадне в личния ми книжен Сибир. В неделя, въпреки дългите разходки, намерих време да я дочета и личното ми усещане за „Жената на тигъра“ е, че книгата е едно добро приказно приключение.

Това не е история за войната, нито  за случващото се в някогашна Югославия, това не е и история за живота след нейното разпадане. Забравете за прецизно представяне на политическата и етническа страна на конфликта, дори някой литературни и етнографски елементи търпят сериозна критика, но не това е същественото.

Основното, което лично на мен ми допадна, беше умението да се разказва увлекателно и талантливо да се печели читателския интерес. Авторката (или нейните редактори) е имала благоразумието да загърби експертното историческо познание и да се впусне в създаването на един измислен и изключително пълнокръвен свят, който оставя читателя да запълва празнините (а те буквално зеят). Важно е развитието на образите – в това Теа Обрехт е изключително добра. В него няма пропуски. Прецизно и майсторско писане.

Не очаквайте да разказвам.

Ето откъс

А на смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *