Карма Каръшка

– Глупаво е да се надяваш, че като си поръчал шкембе чорба, ще ти донесат трюфели – изпуфтя презрително Карма Каръшка и понесе мръсните чинии към кухнята. Поредните клиенти на кварталното кръчме „Битието на прасето“ си тръгнаха без да и оставят и стотинка бакшиш, но пък щедро я отрупаха с мрънкане, че обслужването било ужасно, а храната под всякаква критика. Карма не възрази. Тя отдавна се беше научила да не спори с лаици. Какъв е смисъла да обясняваш на някакви невежи, че мечтите имат твърда и хрупкава коричка, но вътрешността им задължително трябва да е пухкава и лека, с една тъничка кисела жичка и аромат на ванилия?! Клиентите копнееха за мазни мечти, пълни с гранясали илюзии и тя им ги сервираше. Клиентите искаха боза –  тя наливаше, а те хвалеха уникалния и послевкус и резливия и характер.

Клиентът винаги има право, даже да си освини живота до дупка, той винаги може да поиска още една мешана скара от ново начало, стари грешки и пикантни интриги и ти трябва да му ги донесеш топли-топли и така да му изстудиш шльокавицата, че да му замръзне небцето и да не усети вкуса на катран и прокиснали планове. Това беше веруюто на Карма, тя знаеше всички сервитьорски табиети и не спестяваше никому нищо. Беше се научила виртуозно да плюе тлъсти храчки в кафето на надутите крави, които мрънкаха, че нямало кафява захар, а само бита сметана. От плюнката и напитката придобиваше несравним каймак, а дебелогъзите клиентке се умиротворяваха и приемаха да си го подправят само със сметаната, която се беше чиста проба нишесте с маргарин, но това нямаше как да се разбере, защото горчивината на напитката погребваше всяко друго усещане.  Карма знаеше кому да налее добро вино и в коя бутилка да сипе наливно. Преценяваше хората само по начина, по който взимаха в ръце менюто. Разпознаваше оптимистите и черногледите, виждаше глупаците и хитреците, сметкаджиите и хайманите, знаеше кой ще се наслади на храната и кой ще се опита всячески сам да си скапе яденето. Всекиму Карма сервираше според нуждите, е и споръчката се съобразяваше, но не прекаляваше в старанието си.

На бързаците  предлагаше полуфабрикати, на мърдите – попарки, замаскирани като крем-супи, а на мрънкалниците тя винаги носеше по две порции – да си изберат, която смятат, че не е вчарашна (някои се усещаха и предполагаха правилно, че и двете са по-стари и тогава тя възнаграждаваше позналите с бонус – две на цената на едно – тъпо беше да разнася храната обратно).

Тая нощ Карма обслужваше клиентите си с видима досада. Нямаше как да не забележи човек, че към пернатите и преживни натури тя проявяваше една тънка ирония, която те не схващаха, но разбираха, че има нещо и от това ставаха хем подозрителни, хем взискателни. Вярно, че бакшишите катастрофално залипсваха от платените сметки, но пък кефа си струваше и тя спокойно се разхождаше между масите, взимайки дребни поръчки за салатка, мезенце и питиенце.

Не го видя кога влезе. Усети присъствието му по тишината, слегнала се над масите и по обърканите погледи на клиентите, по гнусливите физиономии на разни лелки и уплахата в очите на по-младите. Карма се извърна и с бързи стъпки пое към масата до тоалетната, където Късметът обичаше да сяда. Той винаги поръчваше едно и също и нямаше смисъл тя да прекосява цялото заведение, за да чуе неизменното „Чаша студена вода, моля!“, но пък единствен той ценеше вкуса на чешмяната вода и Карма с удоволствие изпълняваше поръчката му, проявявайки внимание и грижа към стария, еднорък клошар. Той бавно изпиваше студената вода, изчакваше тя да му долее от каната още една чаша, нея пиеше малко по бързо, като с отмерен жест хлъзваше в гърлото си и тънкото резенче лимон от дъното и. Сметката той си плащаше без да пита колко е, винаги оставяше няколко жълти монетки в повече и достолепно се изправяше. Карма го съпровождаше до вратата, отваряше му я галантно и тихо я притваряше – само при неговото влизане и излизане камбанката, поставена над ръба на вратата, не проздъняваше издайнически.

Тази нощ обаче сценарият драстично се промени. Късметът седна на любимата си маса, изпи си водата, огледа пълното заведение, посочи един леко пухкав чиче и зачака да му го приготвят със зеленчуци. Останалите клиенти продължиха да проявяват обичайните си капризи и дори не отбелязаха отсъствието на своя сътрапезник – важно беше, че те са на масата и сервитьорката носи каквото и се каже.

Късметът вечеря сам, пи още четири пъти чешмяна вода и си тръгна доволен. Карма прибра мръсната посуда, след като го изпрати до вратата и посипа няколко торти с отрова, преди да ги сервира на гладните си клиенти. При поредното си влизане в кухнята тя си помисли, че ще е добре да си намери нова работа, но чу как входната камбанка съобщи за влизането на нов клиент и мисълта за промяна се свря между една за очистително във виното и друга за бром в таратора.

Публикувано в шантава митология. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *