Ларш Собю Кристенсен – Моделът

Ларш Собю Кристенсен - МоделътИстината е, че първо попаднах на „Изплъзна ми се от езика“. Обаче книгата е доста дебеличка, а на мен ми е писнало да се мъча с тухли, които са се оказали твърде различни от собствените ми литературни предпочитания и… въздържах се. (Вече знам, че ще си я купя, Ларш Собю Кристенсен се оказа от „моите“ писатели). Обаче дяволът си знае работата – преди месец с приятелки просто скитосвахме из София, влязох в Гринуич от зор, по моите местенца нямаше нищо ново, което да ми е интересно и реших да се разровя малко из стелажите на тази прекалено голяма за вкусовете ми книжарница. Освен стандартната гмеж, там заварих и достатъчно празно място край рафтовете на художествената литература и относително бързо се сдобих със значително по-тъничката „Моделът“, която е издадена преди пет години от Издателство Весела Люцканова.

Няма да си кривя душата – книжката ми хареса, даже много и то – въпреки никаквия си финал.

Няколко дни имах толкова натоварен график, че се налагаше да крада дори от времето си за спане, нямаше начин да седна да чета, но разнасях книгата в дамската си чанта, чинно я вадех вечерно време (с надеждата, че ще имам сили да прочета няколко странички), сутрин пак я прибирах и така… Огромното натоварване поотмина,  снощи се изхитрих да вдигна температура и блажено кашляйки и подсмърчайки, успях най-сетне да си дочета книжката.

Интересна фабула, въпреки преекспонираната и употреба (не очаквайте да ви разказвам – знаете колко мразя да ми развалят кефа с преразкази). Още в началото повествованието просто те налазва. Няма нищо излишно в него, езикът е много лек и прецизно си играе с читателското любопитство. Всичко е чисто и няма високопарно маниерничене, от което ме избива на агресия.

Добре, де – ще разкажа, ама съвсем мъничко. Той е много известен художник, на прага на петдесетата си година. Предстои му изложба, а критиците с настървение очакват да се захванат за нещо и да омажат пейзажа, разкъсвайки „поизтърканите“ му сюжети. Четейки, си мислех колко много самоирония трябва да притежава добрият творец, за да не се сгромоляса под напора на критиката и негативизма на разбиращите, но неумелите. Струва ми се, че Ларш Собю Кристенсен е от хората, които умеят да се смеят. Но да се върнем на Моделът.

Освен приближаващата изложба, съществува и друг сериозен дразнител – съпругата му (сценограф) подготвя премиера, чиито успех е под съмнение още с първите репетиции. Напрежението расте, случват се няколко пре неприятни събития и …

Прочетете си я! Прекалено много казах. В мрежата попаднах на няколко видео-файла с Ларш Собю Кристенсен. Има малко английски текст и много неразбираем, но очарователно звучащ (за мен) норвежки. Ето и нещо родно, което ми допадна.

Запрашвам да си направя още два литра чай, ще си довлека топ салфетки срещу водопада в носа ми и ще се заема със следващия норвежки роман, за който (ако ми хареса) обещавам да разкажа също толкова неразбираемо. А на смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

3 коментара по Ларш Собю Кристенсен – Моделът

  1. Станислава каза:

    Само да кажа, че “Изплъзна ми се от езика” много ми хареса. Изданието обаче беше пълно с потресаващи грешки от всякакъв тип. Даже от възмущение писах на Весела Люцканова. Дали и „Моделът“ е така?

    • Зори каза:

      Хъм, това с грешките е стара „болка“. Да, би трябвало всичко да се проверява, би трябвало да е изчистено и прекрасно, но… не е. И ще е така още доста време. Ситуацията е такава.
      Имам двойствено отношение към този проблем. От една страна аз самата още от детските си години чете интуитивно (окото не следи всеки знак, а разпознава думата), това ми позволява значителна скорост на четене и способността да преминавам относително гладко по „проблемните“ зони (не ги забелязвам). От друга – не е смъртен грях да се преглътне някоя техническа грешка, ако текстът е великолепен. Та… не съм от много мрънкащите и не ми се обсъжда „колко са пропуснатите запетаи“, защото вярвам, че книгата заслужава първо да се говори за съдържанието и.
      P.S.
      Знам, че звуча като кучка. Такава съм. Но когато говоря за нещо добро – смело си позволявам да съм малко по-добронамерена.

      • Станислава каза:

        Съгласна съм с теб, но това издание е феноменално. Не става въпрос за техническа грешка тук-таме. Иначе не бих го коментирала. Но по-важното е, че и без редактор и коректор книгата е хубава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *