За локвите и хората

Няма по-голям кеф от тоя в дъждовно време да минеш край спирка с готиното си МПС и да направиш чакащите на мокри кокошки. Не – има. Може да направиш кръгче и да минеш втори път.

Още по-голям кеф е да караш със 120 по Цариградско и пороя да се разцепва на две, пропускайки те с респект и барабанене на дъждовни капки, наподобяващо удивено цъкане с език. Като спре цъкането, цялата вода да се стовари върху нещастните зяпачи от спирките, за да усетят и те енергията на стихията.

Има даже и съвършен кеф:

Ако се провреш пак на Цариградско със сто и поне два пъти от крайна лява в крайна дясна и обратно за 200 метра в трафика към 17.30 -18h. Тука вече дори не е задължително да вали, но дъждът в картинката си е супер-яка екстра. И провирайки се, ако можеш и да нацелваш локви – е това вече е изкуство.

А още по-голям кеф е да види човек в същия този дъжд катаджии, които дебнат за любители на гореописания кеф. Ама това вече е в сферата на фантастиката и е по-добре да не си го мисля, защото моментално започвам да си представям и как разни нещастници получават снимка-честитка от КАТ, гласяща „глоба за несъобразена скорост в дъждовна обстановка“ и то звучи направо утопично, пък не е хубаво да се мешат различните направления, та…

Седя си пред монитора. Виждам, че е време да си тръгвам, но само като се сетя какво ме чака – баси кошмара.

Има няколко сериозни локви край работното ми място, едната е толкова голяма, че съм я кръстила Атлантик – мисля да се насоча първо към нея, да я преплувам няколко пъти, да поскачам както ми душа иска до пълно омазване с кал и после да се завлека към по-сериозните пътни артерии – да видим кой кого 😉

 

 

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *