Броене на рекламни пилци # 3

Днес (пиша това преди да заспя, а вероятно ще го постна утре) на път за работа пак минах през Орлов мост. Огромните реклами, опънати на скелетата по двете големи кооперации, си стояха. Споменах вече за това преди месец и преди 2 месеца.

Ремонт не видях.

Нямаше такъв и по обед, когато минах пак край тях на път към Ректората, след час пак никой не се забелязваше по скелето, а вечерта към осем си дадох сметка, че конструкцията е и надлежно осветена.

От известно време пресичането на тоя мост ми вдига кръвното. Минавам, виждам как ме лъжат, как ми натрапват агресивно, огромно рекламно послание, маскирано като защитно покривало на отдавна приключил ремонт и се очаква от мен да го преглътна и да си продължа. Не искам да свиквам с тъпи рекламни трикове, но пък някак свикнах с огромните реклами като фон за паметника на Левски. Мизерия, какво да се прави, няма как да накараш някого да си поддържа имота(това твърдение не е съвсем вярно, но Вие си му вярвайте, ако така Ви е и по-спокойно). Недоимък. Криза. Преход, който скоро ще се изравни като времетраене с едно библейско скитане из пустинята. Ние не сме чак толкова клети. Живеем си някак в милата татковина, замитаме мизерията под лъскавите реклами на напитки, дрехи и техника и… свикваме. Това също е изход, но дали не е от мечтата за по-добър живот?

Е, аз така и не свикнах с рекламите по телевизията, но там има просто решение – копчето за изключване и готово. Но пък приех рекламите по градския транспорт – лепенките покриват ръждата по разпадащите се возила и някак по-лесно се влиза в тези гробници.  Мизерия – както вече се оправдах.  Свиква се. Дори с лъжите се свиква.

Спомням си, че по Коледа, преди две години, на Орлов мост се разигра интересна ситуация и кметът Фандъкова нареди да се махнат едни реклами. Но явно две години са достатъчно време да се свикване с лъжа, че и за забравяне на това-онова. Апропо, Вие спомняте ли си как се казваха кооперациите на Орлов? Защото надписите са под рекламите от доста време. Струва ми се, че едната беше Царевец. Но не съм съвсем сигурна, пък и що за Царевец е тоя дупедавец, който би си дал лицето под наем, при това не къде да е, а на пъпа на България, където хората протестираха за запазването на природата и достойнството си!? А името на отсрещната сграда помните ли? Аз – не. А вероятно така и трябва. Безличните са и безименни.

Обаче ми е е леко чоглаво – за рекламистите. Представете си какво е да се рекламираш на подобно място?! Срам, срам и падение. Чудя се дали пък да не направим една благотворителна акция – да снимаме или опишем по някакъв атрактивен начин подобни места, за да станат те малко по-разпознаваеми за обществеността и това да донесе подобаващи приходи за рекламиращите се.

Вие какво мислите?

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

2 коментара по Броене на рекламни пилци # 3

  1. Nick Angelow каза:

    Другата се казва „Асеновец“ 🙄

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *