За рубриката „прочетено“

В рамките на месец получих няколко предложения да дам адрес, на който да получа книги, защото съм била пишела за разни заглавия. На първото отговорих леко зъбато, че предпочитам да си ги купувам сама, но бях „приемливо“ възпитана, защото харесвам и следя не само продукцията, но и сайта на издателството вече доста години, последователни са, все си намирам нещо интересно сред нещата, които издават, та… бях почти кротка. Второто предложение ми се стори леко нагло – имали набор от заглавия, за които съм можела да пиша, щели да ми ги изпратят. Ти да видиш.

Първо ръгнах (не съм пропуснала „т“-то, просто си извадих рогата и…) да отговарям, ама после си казах, че няма смисъл, слязох от метлата, паркирах я благовъзпитано и хладно оставих без внимание деловото предложение.

Снощи получих още едно (като второто), този път в директен разговор и боя се, че не бях много любезна.

Сега като се позамислих – може и да не съм съвсем права да се дърлям с хората без предупреждение, защото никъде в блога не съм обяснила що за рубрика е „прочетено“ и те си мислят техните си неща за нея, та:

В рубриката „прочетено“ намират място заглавия, които в повечето случаи са ми харесали или са провокирали желание да кажа какво не ми е допаднало (това с нехаресването се старая да не се случва често), но задължително отговарят на следното условие:

  • избирала съм ги сама и понеже съм си ги платила – избирани са внимателно, за да не се ядосвам после сама на себе си
  • препоръчали са ми ги хора, които познавам лично, може да са ми заели и своето копие, но по-често предпочитам да си го закупя сама, така ми е по-удобно и не се чувствам задължена да чета от корица до корица, ако не ми харесва – вината си е моя, щом съм си я купила
  • може да са ми подарени, но от близки приятели (само те си знаят как се избира книга за мрънкалник като мен)

Публикациите в „прочетено“ не се ревюта, а бележки. В повечето ревюта (на сериозно пишещи за книги) елементите на преразказ са доста явни, а аз ненавиждам да ми разкажат сюжет, защото вероятността да тръгна да чета (след това) е почти нулева. Съответно – старая се да не разказвам. Така ми харесва. Пък и ако си разказвач на книги, по-честно е да разказваш своите, защото, ако не си добър – може чуждата да пострада от неумелото представяне, а когато аз отбелязвам нещо в „прочетено“ – това е разказ за емоцията от ново заглавие, автор, сюжет, герои, но не е преразказ и ще се постарая да не го допускам.

Пиша за дадено заглавие, когато впечатленията са пресни, когато привърша с четенето на нова книга и ми си ще да си запазя спомен от нея. Може да съм твърде пристрастна, може да съм необективна – не ми пука. Това е моето място в мрежата. Това са моите интереси и моето мнение. Нямам намерение да променям профила на рубриката и е желателно да отчитате както субективното ми отношение, така и нежеланието ми да го обвързвам с „рекламни“ цели.

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

9 коментара по За рубриката „прочетено“

  1. lammoth каза:

    Аз от 3 книжки като си купя, обикновено само 1 наистина ми хареса 🙁 Много съм капризен 🙂
    Ако ти дам сладолед, ще ми рекламираш ли книжките, които ще напиша като остарея и изкуфея (и евентуално преодолея грандиозния ми мързел) ? 😀 😛

  2. gost каза:

    Хей, Зо, пък аз трябва да се оплача, че няма никой, който да иска да ме купи. Какъв е смисълът от принципите, ако на никого не му пука дотолкова, че да ги подложи на изпитание? Отсъствието на неща като дявола страшно подбива цената на душите, така че можеш единствено да се чувстваш доволна от подобни предложения… 😛

    • Зори каза:

      Джо, никой нормален не би се заел да те кара да пишеш, ако знае колко е трудно да те накара – казвам го от опит – това са много камъни и все в твоята градина 😛
      P.S.
      Дали пък не си набрал инерция след ония задачки-закачки преди празниците и не ти се е приписало 😉
      (Опит за изкушение е това. Вземи му се отдай, а!?)

      • gost каза:

        Зо, лошото при четенето е, че после всичко, което ми се случи, мога да го намеря в нещо прочетено вече. Така се чувствам посредствен идиот, който си мисли мисли втора и трета употреба, на когото му се случват само баналности, и който общо взето няма какво интересно да сподели. 🙁
        Колкото до изкушението… трудно ще ми се получи, най-вече поради горепосочените причини. Но пък може и да пробвам, въпреки опасността да си остана само с пробата. 🙂

  3. Марк каза:

    Зори – изобщо не са бележки твоите писания, ами са си най-истински анализи. А онези, които уж пишат анализи, пишат кравешко ако. По-миналата година зимата около Хеликонските награди интервюираха по радиото няколко от рецензентите. Единият, известно име, което няма да споменавам – но е голямо леке – заяви, че добрият рецензент пишел перфектно ревю на книги, които изобщо не е чел. И даде пример със себе си.

    Тук псувам тихичко на английски.

    Така че продължавай незавивимото си критическо творчество. Рано или късно светът ще започене да се завръща към истинските независими неща. Поздрави много на теб!

    • Зори каза:

      Маркъс, ти пак си прекалено мил с мен. И не се гневи на рецензентите – те толкова си могат 😉

  4. Точка каза:

    Зори, мечтая си всички, споделящи впечатления от прочетеното (и от непрочетеното – познавам и такива), да са честни, откровени и истински в думите си като теб. Тогава ще започна отново да чета блоговете с кеф (от известно време ми предизвикват силно гадене и спазвам диета).
    Против разказването (толкова любим навик), както и против нищо-не-казването с усукани изречения и вносни думички, гласувам с всичките си крайници.

    • Зори каза:

      Точе, личи си, че си на диета, липсваш от хоризонта осезаемо, но все се надявам да свърши скоро 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *