Тел – Хю Хауи

Тел - Хю Хауи

За романа научих от тук, но заедно с любопитството се породи и леко опасение, че ще направя съзнателно или неволно паралел с „Пътят“ на Кормак МакКарти и от това книгата няма да спечели. На 24-ти май реших да си подаря няколко заглавия и това влезе в избраните, а после много бързо се промъкна и в прочетените. Да-не успях да се отърся от въздействието на „Пътят“ и „Тел“ пострада, но колкото и голям мрънкалник да съм:

  • добър и приемливо клиширан сюжет
  • интересно развитие
  • стакато и чисто темпо на повествованието
  • екшън-канавата на романа ме спечели на своя страна учудващо бързо
  • липсва претенция за гениално послание, но точно от това романът сякаш печели
  • някак много лесно си представям много скорошното му филмиране и идеята не е дразнеща

Иначе казано: не беше никак лошо четиво за почивните дни.

Не смятам да разказвам. В препратката получавате достатъчно информация.

Добре е да спомена, че преводът на Ангел Ангелов ми се стори доста добре изпипан. Предполагам, че за някой ще е интересно да попрегледа публикациите тук, а на смелчаците, които ще се престрашат да посегнат към книгата: „Приятно четене!“

 

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

3 коментара по Тел – Хю Хауи

  1. Точка каза:

    Много й се чудих, Зори. Видя ми се обещаваща, но не чак толкова желана, колкото първите на опашката за купуване. И за четене, но там е направо тълпа. 🙂 Та тази ще почака малко.
    И да се поосемнайстя колко ми е тихо и уютно тук – далеч от ехото, което веднъж подето, кънти здраво из почти всички местенца. Може да имам дефицит на литературни култура и вкус (който да е компенсиран от повечко инат), но наистина ми се иска да се чете не-стадно, вкл. и по-различни заглавия и след последната страница на всяка книга да се мисли честно, самостоятелно и различно. Иначе няма смисъл от толкова (еднакви) блогове и сайтове…

    • Зори каза:

      В началото на пролетта правихме ежегодната теренна практика със студентите културолози и понеже аз я организирах, а ми се беше приходило някъде край вода – заведох ги във Видин. Ревеше ми се като си тръгвахме, защото просто си представях как сядам на някоя пейка в парка край реката и… толкова много заглавия си чакат реда. После ми се прирева като си представих, че същото упражнение ще е много приятно някъде край морето – преди сезона трябва да е приказно.
      Та реших – никакви представяници, защото после ставам зла и заядлива.
      А за изборите на „собствено“ четиво – Слънце, не всеки е в състояние да избере да мисли със собствената си глава, че после да има претенции като теб, че и заглавията да трябва да се подбират според собствения си вкус. Ама аз май пак изнаглях, та… Време е за работа.
      А „Тел“ е добро четиво за разреждане. Малко бях прекалила с тежките теми, пък това е по-скоро от графата за разтуха. Иначе казано – чети си твоите и ни казвай какво ти минава през ръцете – това стига. И хубав ден! 😉

      • Точка каза:

        (не)мисленето е дъъъълга тема, а и не всичко може да се налее успешно и с фуния. 😉
        За казването – казвам си почти редовно, обаче в goodreads (там няма риск да дотегнеш на нечетящи, споделяйки им скучните си книговълнения, а мненията за прочетеното са много, различни и искрени и непредубедени в по-голямата си част, àко и да са написани с по-обикновени изречения и непретенциозни думички). Теб защо още те няма там, м? 🙂
        Хубава ти вечер! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *