Какво е мъж без мустаци – Анте Томич

Какво е мъж без мустаци - Анте ТомичПо мои (безкрайно субективни изчисления) в прекрасната ни столица има-няма двадесетина рода, чиито корени са се проточили дълбоко-дълбоко в миналото на София, тръгвайки от оная своя митична прародителка, заради която Константин правел планове да пренесе имперския център тук и (понеже не го направил) чиято киселост и разочарование се предава от поколение на поколение, та чак до днес на кореняците – софиянци (вечно недоволни и с мечти да се изпразни градът от навлеци). А навлеците сме всички останали – тия, дето сме способни без много замисляне да си припомним някоя и друга история от детството, бъкаща от живописни селски персонажи и леко абсурдни ситуации. Иначе казано – почти всеки жител на голямото село би могъл да спретне някое и друго разказче подобно на „Какво е мъж без мустаци“. Не намерих нищо свръх-различно от нашето си, а то „наше“, „тяхно“ – няма голяма разлика в книгата, за която Ви разказвам. При това – писана преди доста време и би трябвало да се усеща, но… няма коренни промени.

От друга страна – би било несправедливо от моя страна, ако не подчертая, че четенето и беше превъзходно занимание и майсторството на Анте Томич заслужава уважение. Не търсете името му из търсъчките без допълнителни препратки, защото ще попаднете на спортния му съименник. Но, ако употребите и заглавието на книгата – ще разберете, че е филмирана преди 7-8 години и от много време е достатъчно позната и обичана.

 За българския превод на Русанка Ляпова бих могла да кажа само суперлативи.

Книжката ме зарадва и силно се надявам, че ще го направи и с Вас. И (за да видите какво гадина мога да бъда) – не, Татяна няма да се омъжи за свещеника дон Стипан, плановете на Маринко ще претърпят катастрофа в прекия и преносен смисъл, а смилевчани вероятно ще Ви накарат хем да се смеете, хем да се вглеждате по-сериозно в света край Вас, но всичко това ще е от значение, само ако посегнете към „Какво е мъж без мустаци“ на хърватина Анте Томич.

На смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в Миш-маш, прочетено. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *