Таласъмски напеви # 92

Днес е абсолютно шантав ден – събуждане в 4 сутринта, идея нямам защо, но (по закона на всемирната гадост) зверски ми се приспа към 7 и едва сега успях да вляза в нормален ритъм. „Нормален“ е силно казано. Както казва една приятелка – добре е, че сме се намерили еднакво откачени. Та, нормалното ми състояние ме доведе до няколко въпроса към колеги, гласящи „Аз направих ли…?“ След отговор: „Питаш ме за трети път, а го направи още преди…“ си дадох сметка, че никак не е нормално и …

Леко смъкване на темпото, кафе, ще отворя прозореца, за да влезе малко аромат на дъжд и къпан град,  едно напомняне на себе си, че „Всички бързаме към смъртта, но не е нужно да се лутаме, откачили, по пътя към нея.“ и… обратно на въртележката.

Но това съчетание между музика и картина ми хареса и мисля днес на един от мониторите да върви нещо подобно – за настроение и като напомняне.