„Nation“ – Тери Пратчет

"Nation" - Тери ПратчетПрочетох книгата в оригинал и не съжалявам за избора си. Ако мога да съдя по начина, по който е преведено заглавието, успял съм да си спестя куп разочарования и няколко цицини по челото, което все трябва да се брои за актив особено при принципно неопасни дейности като четенето. Може и да бъркам, разбира се, и „Нация” да е най-уместният превод на заглавието, но, ако мога да перефразирам старата максима: „Който не рискува излишно, той не губи”. Освен това и си строших рекорда за най-бързо четене на книга на английски, което допълнително ме сгрява отвътре.

Самата книга е много лесно да бъде оприличена на „Тъмната страна на Слънцето”. Отново имаме алтернативна версия на Земята, отново става дума за наследници на обширни владения, отново главните герои съчетават спасяването на живота си с разкриването на древни загадки, а и отново има куп скрити и неприкрити препратки към други произведения от жанра. Такова сравнение обаче би могло да се направи и с „Тъмните му материи” на Филип Пулман, както заради профила на главните герои, така и заради алтернативната Земя. Само че и двете сравнения са твърде бегли, доколкото Пратчет е израснал с повече от три десетилетия над заигравките с думи от „Тъмната страна на Слънцето”, а нивото на идеите му е с класи над тези в „Тъмните му материи”. Докато Пулман заменя науката в природата с мистицизъм и кара читателите да преглътнат подмяната с наукообразни термини, то Пратчет създава съвсем нова митология, която спокойно може да служи за образователни цели, а и може да се похвали с научна стойност. Това не са просто два различни подхода, а две различни послания.

Колкото до препратките, които споменах, Пратчет отново ми показа защо е един от авторите с най-развинтено въображение, които съм чел. Може би най-ярката препратка, която всеки запознат малко от малко с класиката би могъл да улови, е реверансът към „Моби Дик”. Простото споменаване в името на количеството обаче не би било в стила на Пратчет, ето защо един ковчег е модифициран по толкова и такива начини, за които не биха се сетили и в ланкърската армия. Може би това се дължи на факта, че ковчезите са разглеждани главно като опаковачен материал, в който се складира месото след изтичане срокът на годност. Да бъде модифициран, за да не се налага веднага да влиза в употреба, звучи толкова нерационално, че само гений като Пратчет може да се сети за нещо подобно. Обратният път на размишления, нещо, използвано за какви ли не цели, да бъде бракувано като посмъртна опаковка, пък е толкова бездушно циничен в своята ефективност, че досега е бил поеман само от извратените съзнания на военните с техните флагове за бой и погребения. Очаква се обаче в скоро време те да бъдат последвани и от еколозите.

Другата отчетливо вмъкната препратка е свързана с прасета и води право към „Повелителят на мухите”. Пратчет с нито дума не споменава книгата на Голдинг, но прави едно противопоставяне на мотиви, което всеки чел и другата книга може да улови. Сцената притежава комичния заряд на всяка пратчетова пародия, но и има свое послание проявяващо се в контраста с оригинала. Мисля, че ако споделя още подробности, ще започна да спамя, така че оставям на любопитните да се насладят на изненадата сами. В противен случай не бих разказвал какво има в книгата, а какво пише в нея, което е тъпо, ще признаете, нали?

Най-накрая в книгата се подвизава и един папагал, който макар да не говори за осминки, все пак е живял доста време на кораб и е научен да псува в най-добрите традиции на флота. Може да се поспори, разбира се, дали това е реверанс към въвелият папагалите в жанра на морските приключения или заигравка по принцип с клишето, но доколкото подобен папагал се появява и в „Пощоряване”, аз съм склонен да го считам като препратка към оригинала. Още повече, че подобно на прасетата и папагалът може да се счита като проводник на послание в крайна сметка, но подобна мисъл е доста изсмукана от пръстите и не си струва дълбаенето в тази посока.

Паралелите със собствени произведения също са много. Главната героиня, Ерминтруд, е типична за Пратчет девойка – навлизаща в зрелостта и откриваща, че има хиляди неща, на които е била учена и които следва да забрави. Подобни на нея са Тифани, Гленда и Поли Пъркс. Бабата на Ерминтруд пък има своите посестрими в лицето на хората от Кукличките в „Академик невиждан” и стариците от града в „Чудовищна команда”. От своя страна, първи помощник-кормчия Кокс прилича на усъвършенстваната версия на Карсън от „Нощна стража”.

Някои биха претендирали, че и Локаха е еквивалентът на Смърт в алтернативната Земя, но той е много повече от това. Като бог на смъртта той има много по-голяма свобода на действие от тази, с която разполага и често нарушава Смърт на Диска. Това му дава възможност да притежава и доста по-сложна индивидуалност. Диалозите му с Мау са много по-хлъзгави от тези на Смърт с клиентите му, въпреки невероятната изобретателност, която показва Пратчет във всяка нова книга. С тези си качества Локаха за мен се превръща в съвсем отделен персонаж и не го асоциирам със Смърт по начина, по който го правя с по-горе изброените герои.

От дотук написаното някой би могъл да заключи, че в книгата няма почти нищо ново. Истината обаче е, че книгата бъка от оригинални хрумвания. Като се започне с Океанския океан, мине се през остров Рождения ден на Мис Етел Дж. Бъни и се стигне до бирата, книгата определено има с какво да се похвали. Особено бирата заслужава сериозно внимание, защото са наистина малко питиетата, в които плюенето е просто задължително за подобряване на качествата им. Интересно е да се отбележи във връзка с бирата, че преди консумацията й трябва и да се пее за Черната овца, но не тази*, а тази.

*Тя по-скоро би подтикнала човек да си изпие бирата възможно най-скоро. J

Доколкото на милион други места сюжетът е предаден в повече подробности, не виждам смисъл да преповтарям вече разказани неща. Надявам се, че и дотук написаното е достатъчно, за да заинтригува и ако съм успял,

Приятно четене!

Публикувано в Гост също рече, прочетено с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *