Вчера имах малък проблем с блога и решението му минаваше през контролния панел на хостващата компания. Проблемът беше решен бързо и професионално, но аз се замотах из менютата и попаднах на статистиката. Това, че не си давам зор да пиша се вижда лесно, забавлението се появи другаде
| kakuv esmisult da obichash |
Запазвам оригиналния формат и правопис. Попаднах на това питане в статистиката на търсенията в блога и ми стана хем смешно, хем тъжно. Смешно, защото се сетих за един от запазените лафове на любим мой учител, гласящ „ако питаш грешно – вероятно ще получиш и грешни отговори“, а се натъжих, защото единственото, което честно бих могла да отговоря е, че обичането рядко се базира на смисли, точно както и необичането, но при всички случаи ми се струва значително по-смислено да обичаш, отколкото да мразиш 😉
Съгласен 🙂 И аз така си „функционирам“.
Функционирането, господарю Йода, е голЕмо изкуВство – ковеш, ковеш, а чат-пат и то ти ковне един между очите и ти смени функционалността, ама все си мисля, че си заслужава сбръча. Щом такива като теб са и гепили цаката на силата – има надежда… 😉