Аз не съм аз

Не, не беше заран като при Грегор Замза. Не беше и вечер – като антитеза или заигравка някаква с тимпоралните маркери в прочутото произведение, за което би трябвало вече да сте се сетили. Случи се в най-никаквото време на света, някъде към 15-15,30, когато жегата тотално, нагло и безцеремонно се беше разпльокала из цялата стая, небето, тук-таме провиждащо се през щорите, отегчено се опитваше да се прави на страшно, но с доста труд го докарваше само до безлично сивкаво. Вероятно това „безлично“ трябваше да ме подсети, че електронните богове чертаят своите коворни козни за позорното ми обезимяване, планират превръщането ми в безименна електронна буба, но уви – аз блажено си бачкотех (разбирайте проверявах колко омотани са едни гадости, преди да ги заложа като основа на работата си през следващата година).

Точно тогава телефонът даде  знак, че някой нещо ми пише, а секунда след това и месинджърът на лаптопа потвърди клюкината. Няма да лъжа, че продължих да работя – моментално зарязах проверката на данните и се лепнах за пощата. И… о ужас: Google+ ми съобщи, че свързването с хора в мрежата прилича повече на свързването с хора в реалния живот и, че ми препоръчва да използвам собственото си име и фамилията, защото това ще ми помогне да се свържа с хора, които познавам, и ще им помогне да ме намерят(при „помагането да ме намерят“ Google+ малко се беше бъгнал с превода, но аз се направих на възпитана и не тръгнах да тънча звученето на предупреждението). Пък и какво да се заяждам, като аз си ползвам така или иначе точно моето име. Да, ама G+ каза, че аз не съм аз. Е, каза го с малко повече обяснения – името на потребителския ми профил нарушавало правилата им за имената. А сега, де!?

Вярно, че Зорница звучи странно, ама … така са ме кръстили. Тъмница също би ми тичало, не че не е по-малко странно. Признавам си, че чат-пат си съкращавам фамилията на ангел, а не е вярно, че съм, ама… тоя път в  профила бях безкрайно честна и си донаписах  „ова“-та.

Подзверих се на предупреждението, пуснах едно опровержение, както ме съветваше G-то и тъкмо го пратих и ми просветна. Грешно посочих страницата, която казваше, че аз съм аз. „Не, аз не съм аз“ – прищя ми се да пиша по-подробно, но за подобно прозрение формуляр не намерих. „Аз съм много повече, събрала съм толкова много имена, че… даже и бай Гуги би се насмел в индексирането им.“ – крещеше едно упорито животинче вътре в мен. Честно ви казвам, „аз не съм аз“, ако не вярвайте – е тука са си описани съвсем надлежно всичките ми аз и това „Зорница Ангелова“, дето G+ не го харесва … е, вероятно с право не му допада. Пък и какво значение има коя съм, каква съм, какво казвам. Аз съм един средно статистически Грегор. Както и да се представям, машината ще направи онова, за което е програмирана, а е програмирана да ни вижда като …

Животинчето в мен се кротна. Млъкна. Подсмихна се иронично и си събра партакешите, за да разходи всичките си машинни нули и единици в прекрасната вечер, в сдрачаващия се парк, в напечения от слънцето град, по прашните улици, сред хората, в света, който само по погледа ми разпознават коя, каква и как съм, а за верификация му стига усмивката ми.

Колко яко било да си електронен Грегор!

Тоя Кафка се оказа голям хитрец 😉

 

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

6 коментара по Аз не съм аз

  1. Preor каза:

    Добър вечер Зори,
    Рядко влизам вече (да блогърствам) обаче направя ли го първо при теб се отбивам. “ сдрачаващия се парк, в напечения от слънцето град“
    „жегата тотално, нагло и безцеремонно се беше разпльокала из цялата стая, небето, тук-таме провиждащо се през щорите, отегчено се опитваше да се прави.. “
    Мда! Чудесна си 🙂

    • Зори каза:

      Добро утро, Preor!
      Забелязвам, че съвсем си зарязал писането в нета, но се надявам, че го правиш по старомодния начин и се надявам скоро да прочета нещо ново 😉

  2. Gloxy-Floxy каза:

    Ки-ки-ки, на мен пък не ми е писал такивИ писма. Зззначи, лично име
    – Глокси и фамилия – Флокси напълно му се вписват в концепцията, само дето съм лишена от чертичката си по средата. Но в крайна сметка излиза, че не-аз съм аз. Дали да не благодаря за това на виртуалния си имидж?! 😀

  3. Зори каза:

    Gloxy, забрави за благодаренето – и за това формуляр няма 😉

  4. deni4ero каза:

    Ти, пък, си много отзивчива. Че и имената си написала. Мене няколко пъти ме кара да си пиша пълните имена, да не ползвам прякори, но съвсем като децата(вкъщи) и аз му казвам: „няма пък“. Но с Тъмница ме разсмя, нищо, че не съм съгласна с това.
    Иначе preor е повече от прав. Чудесна си!

    • зори каза:

      Ех, сдобих се с още едно име;)
      Приятно ми е: Чудесна Дяволова 😛
      Е това е име. Плаче си за разказче от Шантавата митология.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *