Океанът в края на пътя – Нийл Геймън

Океанът в края на пътя - Нийл ГеймънТрябваше да я чета след работа в петте дни, които бях планувала да съм отпуск, но се наложи да остана на работа и… щеше да е утешителна награда. Трябваше да е за онези 15-20 минути в парка, по средата на разходката от работата към къщи, когато ми се прищява да поседя на някоя закътана пейка или зад паметника, при изпразненото басейнче, където човек може да си намери местенце някъде по каменните первази, да почета, да се порадвам на нещо красиво, направено с много фантазия и хъс, а нощта бавно да се прокрадва зад рамото ми, да наднича любопитно към страниците и да забравя да смени уморения летен ден от поста му. Трябваш да е наградата за делничното ми усърдие, обаче имах неблагоразумието да я зачета в неделя вечерта и тя взе, че свърши още преди да се е родил понеделник.

Геймън е голяма гад – пак е спретнал една страхотна история, която няма как да оставиш (за страданията на Мила, попаднал в сесийно време с току що пръкналата се книжка, можете да научите от тук). Уж непретенциозна творба, някак почти ясна (нали нашият човек е пораснал и ни разказва за миналото, значи всичко е завършило добра – да, бе, повярвахте ли!).

В тази книга има нещо от „Приказка без край“, „Алиса“ също е намешана, има фантазия, има реалност, има толкова много копнеж по детството, че чак боли. И има майсторство, много, купища.

Забравете да преразказвам сюжет! Дори не бих се опитала да пакостя с глупави опити – Геймън няма нужда от това, просто го вземете. И внимавайте! Не е никак разумно да се зачитате в нея на плаж и по жегите, защото ви е гарантирано спането на закачалка – книгата е абсолютна пакостница – повярвайте 😉

На смелчаците: приемете книгата като награда за любопитството и куража! Заслужили сте си я 😉

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *