При кучетата – Хеле Хеле

При кучетата - Хеле ХелеНямам представа как са вашите отпуски, но моята винаги има наглостта да прояви опърничавост и сериозна липса на организираност. И това лято не беше изключение. Известието за седмица по-малко почивка ми се стовари съвсем в последния момент, при това сама си го причиних, а от това най-боли, та… не започна леко отпуската, а свърши още по-зле и няма да крия, че с огромен кеф бих си вдигнала чукалата за месец някъде, където цялата цивилизация и ежедневните ми да ги заняма.

Предполагам, че  поради това с интерес се зачетох в „При кучетата“ на Хеле Хеле.  Ако се надявате на читаво ревю от мен – грешите, но това може да ви компенсира.

Героинята на Хеле Хеле се казва Бенте (име, измислено за по-лесно, истинското… можете да се пробвате да откриете сами), относително лесно е да я свържете със самата авторка, ако се поразтърсите за инфо в нета и (въпросната Бенте) прави точно това, за което си мечтая – вдига си багажа и изчезва от света, попадайки в едно забутано място, където бурята спира автобусите, оставяйки я на милосърдието на местните. А те се оказват съвсем обикновени хора. Животът им – монотонен и лишен от лудостта на големия град – тих и пълен с топлина.

Ако не бях луднала от гадостите в последните дни преди отпуската, вероятно щях да пратя новелата към рафта с грешните (скучни или неудачно подбрани за моя вкус) книги. Обаче – това кротко книжле ме спечели с атмосферата си, с липсата на бесни обрати и завързани перипетии. Започва в нищото и свършва почти пак там. Е, с една малка разлика – на финала най-сетне разбираш какво е искала да кажа авторката с цялата тая кротост и леко вбесяваща липса на действие.

Нали не очаквате да ви кажа?!

Добре де – съвсем мъничко ще кажа. Деликатно и без каквато и да е претенция писане за отговорността ни пред хората, в чиито живот попадаме. Разказ за леснината, с която потъваме в собственото си блато и слепотата ни за чуждата болка. Измамно лек и ненатрапчив, но обсебващ вниманието на читателя.

Приятно пише тази дама. Препоръчвам ви я. Пък и, четейки новелата, тя ще ви подготви за предстоящите атмосферни промени – две в едно 😉

На смелчаците: приятно четене 🙂

 

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *