Екстремна привечер

Кротко си пътувам в тролея: две лели ми кашлят в лицето (тия хора за ръка и кърпичка дали са чували?!), един льольо ми киха във врата, щедър на лиги и сополи, четири смръзнати студентки мрънкотят по телефоните си (може и една с друга да си говорят), че си взели фалшиви бележки от лекар и се разболели наистина… В магазина една касиерка обяснява на колежката си, че днес бил най-депресивния ден от годината (кога почна тая година, кога успяхме да се фитнем!). В кварталната пицария празнуват именяци, изнесли са пред вратата маса и са я наобиколили, върху масата леген, пълен с бира, на дъното му са пуснали едно кюфте и пет-шест говеда се мъчат да го изкарат, топейки зачервените си мутри, под акомпанимента от звучните писъци на мадамите край масата, скандиращи „смучи!“.

Смуча от потрес мъгла, дивя се на нереалната реалност, която ми предлага тази екстремна привечер и крача бодро към юргана – да се скрия от всичко това.

Публикувано в Кратък речник на българската действителност. Постоянна връзка.

Един коментар по Екстремна привечер

  1. San Antonio каза:

    Това дали ще допринесе поне малко за намаляване на екстремната депресия?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *