„Крабат“ е кратка книга с проста история, но нито едно от двете не значи, че трябва да бъде подценявана. Между двете си корици томчето е събрало историята на превръщането на момчето в мъж по един от онези мрачно-приказни начини, които правят от децата възрастни, а от възрастните – деца. Сред шарените превъплъщения на героите от книгата се откриват и тихичко вмъкнати темите за загубата, приятелството, любовта, страха, болката, жаждата за власт, (не)подчинението, възмъжаването и най-накрая – избора. Всяка една от тези теми меко се преплита с основната история или пък заема своя малка подисторийка, която разширява и дооцветява света на Крабат.
За онези, които искат нещо повече за сюжета, ами, иде реч за едно сираче, което някога, някъде там в Саксония бяга от спомените за изгубените си родители и се впуска в скитания по пътищата. Докато се лута, бива призовано от магията на майсторът мелничар, който му предлага да започне чиракуване във воденицата на Черната река. Там, насред пущинака, съществува малкото царство на мелничаря, в което повелителят му се е скрил от света и от себе си. В този свят Крабат открива нови приятели и нови врагове, преминава изпитания, преживява приключения, изпитва първия любовен трепет, (макар и да няма нито знанията, нито опита, нито практическата възможност да го превърне в трипер), а най-накрая трябва да направи и своя избор, призовавайки „принцесата“ да тръгне на опасен поход, за да освободи любимия си от омагьосаната ку…воденица.
Краят, както е нетипично за повечето краища, е отворен, или пък предварително затворен, или пък оставен съвсем лекичко открехнат, давайки възможност за всевъзможни интерпретации. Изобщо, това е един от онези краища, които те преследват още няколко дена след прочитането им, карайки те да се замислиш, да се зачудиш и изобщо, карайки те да се наслаждаваш на книгата дълго след затварянето й.