И да можеше
толкова просто
да прекрачим
от леда на болката
в топлината на щастието –
щеше ли да намериш сили
да прескочиш сивотата на бездната
между черното на нощите ни
и бялото на изгревите …
И да можеше
толкова просто
да прекрачим
от леда на болката
в топлината на щастието –
щеше ли да намериш сили
да прескочиш сивотата на бездната
между черното на нощите ни
и бялото на изгревите …
Колкото тъжно, толкова вярно и точно.
Следващия път със стрък омайниче в ръка за Еньовден ли, Зори? 🙂