Мъжки разкази за женски съдби…
Туна Киремитчи – Молитвите остават .
Съвсем бързо описание на книгата:
Розела Галанте наема младата Пелин, за да разговарят на турски. Срещат се две различни жени и всяка дава и взема нещо на и от другата. Елементарен сюжет. Доста сладникава развръзка. Странното за мен беше, че авторът се оказа мъж. Аз съм видна мърла, често не доглеждам нещата. Книгата ми попадна случайно, изчетох я, стана ми забавно да видя как ще реагират на нея приятелките ми и чак, когато ми я върна Нейно Таласъмско Сиятелство – благоволи да отбележи, че е писана от мъж, защото аз казах нещо за „авторката”.
Едва тогава погледнах на книжлето с други очи. Истината е, че става за плажа, в самолета или за някакво подобно запълване или трошене на време, но определено не е шедьовър. Забавно ми беше да чета една мъжка представа за женско общуване, написана достатъчно добре, че да ме заблуди.
Туна Киремитчи се оказа освен писател и сценарист на турски сериали
http://bookstr.blogspot.com/2010/02/blog-post.html
я си го прочетете сами
Можете да намерите и част от книгата в книгите на Гугулето
Това беше първата книга от подобен вид. Наскоро ми попадна втора такава. Не издържах на изкушението и пак я пробутах на мацките, но те май не са се юрнали да я четат, така че – ще карам само на собствени впечатления.
Новото попадение се казва „Балсамираният котарак” на Томас Скасис
Книгата е част от поредицата „Литературен атлас“ на издателство „Стигмати“, а преводът е на Здравка Михайлова.
„Стигмати“ се оказаха едно от скорошните ми чудесни открития..
Авторът пак е балкански, но този път нещата са по-различни… Хареса ми. Не е претенциозна, но намерих няколко добри попадения за себе си.
Този път в героините има доста повече характер, индивидуалност, живец – ако щете. Много по-истински са не само като размисъл и поведение, но и в малките детайли, там където често откриваме същността на нещата.
Вярно, че бабетката не се оказа „цвете” (няма да разказвам – книгата е забавна и лека и си заслужава да се чете непредубедено), вярно, че младата героиня определено издишаше в някои епизоди, но този път много се забавлявах и мисля да се отдам на едно частно литературно разследване – издирване на произведения с две героини от различни поколения, правдоподобно написани от мъже.
„Нейно Таласъмско Сиятелство“ – нима си присъдила титлата на друг?!?! Не съм чела „Молитвите остават“, но не звучи зле. Виж котаракът се е изтегнал на нощното ми шкафче от сума време, но ръцете и очите ми трудно стигат до книга тези дни, разпад тотален. Тя поне е малка, скоро се надявам да си я позволя
Благодаря за предоставената възможност, разбира се.
За теб става въпрос. Никой друг не сияе така таласъмски в ранните часове на деня. И точно ти ми навря вниманието в написаното на корицата на книгата, където ставаше ясно, че Туна е мъжко име.
Седяхме на някаква пейка, а ти милостиво не коментира отношението ми към „авторката“ – прочете едно изречение и отпрашихме към следващата тема, а книгата вярно май не чете (носех я за някого).
И титли никому не присъждам – те си се лепят сами за хората
Ха, възможно е! Може би не помня, тъй като не съм я чела. Но пък истински ми се разгоря желанието за Бесник Мустафай и щурците! Толкова добри думи накуп от теб – това сигурно наистина е приказно! До скоро