„Жега и щурци” от Бесник Мустафай
Желанието ми за четене се завърна. От две седмици не ме свърташе над книгата. Нищо не ми беше интересно, нямах нужда от нещо ново или пък добре познато старо. Просто се отказах да зачитам и зарязвам и се опитах да запълня свободното си време с ровене в мрежата.
И изведнъж „Жега и щурци” – Бесник Мустафай. Намерих я в големия Хеликон на Витошка преди много време (вечерта на представянето на Баяц), но близо месец нищо не ми се захващаше. Книжлето е малко – около 200 страници. По-скоро джобен формат.
Яна Левиева е правила дизайна – великолепно изпълнение.
Преводът е на Марина Маринова – нямам никаква представа как звучи на албански този текст, но на български е една невероятна находка.
Първата ми мисъл, след като я опуках за няколко часа в неделя, беше „Албанците си имат Радичков”. Но не е така. Няма смисъл от паралели. Книгата е превъзходна, приказна, метафорична, поетична, а в същото време толкова истинска…
Наскоро попаднах на друг един текст, посветен на близкото минало, не че не беше относително правдив, но …да наредиш фрапантни житейски факти и събития е просто занаятчийство в сравнение с написаното от Бесник Мустафай. Тогава не разбрах какво ме подразни, но след „Жега и щурци” – знам. Онова беше жълта вестникарска сводка, а книгата на Мустафай – цял един свят, затворен между кориците.
Има времена и събития, който не се побират в рамките на простото описание – казаното винаги би било непълно, неточно, недостатъчно. Но има метафори, обемащи това „неописуемо”, свеждащи го до нещо ясно и въздействащо. „Жега и щурци” е една от тях.
Ето още малко инфо за любопитни
Коментари