Висулки
Днес на кръстовището на Софийския пак ме нападнаха едни гадни размисли. Тая зима край няма. То не беше сняг, не беше…чудо.
Бях решила да си взема няколко дни отпуск и просто да забравя за всичко.
Книги, филми, някакви дребни домашни задачки – просто да избягам за малко от тоя сняг и лед. Но… задачи, ако ги зарежа точно сега няма да мога да си почина, ще ги мисля, ще се ядосвам и…
Отложих идеята за кратка отпуска. Екипирах се подходящо за борба с кишата и леда, сложих в раницата една нова опаковка чай за работното място и юруш към спирката.
И чудесата започнаха:
- свръх редовната четворка, (идва на около 30-40 минути, когато се налага да я ползвам) дойде почти веднага
- беше относително чиста, топла и даже седнах
- нямаше страшни задръствания
- задминаха ни цели 2 камиона, които ринеха снега и посипваха сол и то не в центъра, а в квартала (тук тази гледка е с ранга на „чудо“)
Имаше още чудеса, но сега да опиша онова, което ме накара да се стегна и да спра да лелея отпуска и прочие.
Вчера по някое време се позатопли и капчуците потекоха, но нощес по тях нависнаха зъбите на баба Марта и понеже са с леден произход има голяма вероятност да паднат в доста неподходящ момент, подарявайки на някой нещастен случаен минувач, проклятието на феята на зъбчетата – спешно гостуване в Пирогов.
И тук дойде ред на голямото чудо: от най-високите прозорци на Софийския един мъж със странно и хитроумно приспособление трошеше висулките, а друг мъж спираше минувачите, за да ги предпази. Някой беше помислил предварително и си беше направил труда да осъществи този добър помисъл.
Няма значение дали го изисква Общината или от СУ са се сетили – просто видях как го правят и си казах, че се е нещо.
После по пътеката от спирката до сградата чух „Чичопейчета“, най-нагло си правеха конкурс за най-силно изпята закана срещу зимата (един сериозен трол беше така добър преди време да ме светне, че това са синигери, но осветяването на „заглавието“ не се отрази сериозно върху именуването им).
Е как след всичко това да не се подсмихнеш доволно – пролетта просто е твърде суетна и има нужда от още малко време, за да реши какво да облече. Казах си „Имай търпение и се порадвай на снега и висулките – утре няма да ги има“. И може последните целувки на зимата да са леко зъбати, но пък красотата им, дори и опасна, заслужава внимание.
Коментари