Кентавър

Аре са, защо бързате – представихте ли си го вече?!

Стига с гръцките клишета – мощен кон, прекрасен мъж или фантастична жена – 2 в 1  Ще ви се.

Какво, чудите се като не е това – какво може да е.

E, не е чак толкова грешно, ако вкарате и конските елементи. Аз лично винаги си представям как като минавам край конните полицаи в Борисовата – спирам, усмихвам се и моля миличко „Господин полицай, бихте ли ме повозили!”  Това си е чиста проба нео-кентавър и няма как да не породи съответните помисли в празната ми главица, но…

Добре – стига простотии.

Ставаше въпрос за градските кентаври – те са едни много интересни същества, но преди това малко исторически бележки.

Според СЕДЕМТЕ БОЖЕСТВЕНИ СВИТЪКА (които са си чиста проба финансови отчети, колкото и да се напъват културолозите да ги изкарват историографски и културологичен паметник) кентаврите били създадени поради внезапни промени в бюджетирането на проекта „Непобедима конница”.

Тогавашното Министерство на науката и образованието фукнало за купони и пишман-проучвания 50% от средствата, предвидени за обучение на армията. Самата армия изпила и изяла още 30% и с останалата част един от най-смахнатите генни инженери на Божествената епоха  създал кентаврите. Проектът бил секретен. Никой по това време не разбрал, че това е дело на човек и още преди да проходи първото кентавърче, създателят му запрашил в галоп към Вечните ловни полета. Естествено – бил обвинен за изчезването на цялата сума по проекта, а за появата на кентаврите  били набедени  боговете, които принципно не подбират с какво да се чифтосват.

Кентаврите били изключително интелигентни. Сами се отглеждали, изхранвали и възпитавали, но и твърде бързо разбрали, че няма никакъв смисъл да се правят на войници.  Последвалото замразяване на проекта ограничило разрастването на вида, но според Прокопий Клюкарийски – кентаври се срещали още 6-7 века след това.

Пак според Прокопий Клюкарийски:  кентаврите били много любими на императрица Теодора, защото притежавали редица преимущества пред позастарелия Юстиниан, но истинността на това твърдение подлежи на проверка.  Императрицата принципно си била шафрантия, но пък и всички историографи от същия период дават сведения, че Прокопий бил отбразден от Теодора след месец активна употреба и едва след това той се ориентирал към обективизма в многократно „Пулицираното“ си творчество.  Миналото ревниво крие своите тайни, така че – да се върнем към настоящето и градските кентаври.

Като всяко вълшебно градско същество и кентавърът в днешно време е претърпял известни промени.

Известни, че чак драстични.

Те биват няколко основни модела:

  1. 2кX2K – 2 крака с 2 колела
  2. 2кX4K – 2 крака с 4 колела
  3. други

От своя страна 2кX2K се дели на:

  • 2кX2Kк крачно задвижване
  • 2кX2Kм моторизирано
  • 2кX2Kв  симбиозата 2 крака и 2 колела на валяк е само хипотетична и все още не е наблюдавана в градска среда.

2кX4K е практически безкрайно разнообразен

Вече би трябвало и сами да сте се досетили.

Няма кон-човек, няма първичност и мощ. ГРАДСКИЯТ КЕНТАВЪР е просто човек, живеещ в жестока зависимост от своето возило.

Какво сега – недоволни ли има!

То не било вълшебно.

Е, как да не е – я се опитайте вие да идете до тоалетна с колело или с колата си. С колелото е малко тегаво, но принципно би могло да стане, но с кола… А градските кентаври така правят. Добре де – гавря се . Не го правят, но подозирам, че си мечтаят. Знаете ли каква магия се изисква да намериш място за паркиране на 3 метра от супер-модерното заведение, в което имате среща с гаджето си?

Знаете, но не си давате сметка, че ако ви писне, ще зарежете колата някъде, а милото градско кентавърче – няма как – връзката между него и колата е изключително мощна и не му позволява да се отдалечи на повече от 20 метра от нея. Същото важи и за колелото – как се ходи с колело на официален прием или на оперна премиера…

Знаете ли колко вълшебство е нужно да откриете място на паркинга пред работата, ако парко-местата са 5, а шефовете 8, служебните коли 3, а колите на доставчиците – 7?

А знаете ли какво е да трябва да стигнеш от Люлин до Младост за норматив, а в метрото да не разрешават колелета… (мъкаааа, въртиш и псуваш, а във Виена може – явно имат повече кентаври)

А мислили ли сте какво е „ Да се завърнеш в бащината къща”, да те посрещне паркинга препълнен и за капак старата да те прати до магазина? Вероятно хал хабер си нямате. Това значи, че ако сте градски кентавър от типа 2кX4K ви  чакат 2-3 часа обикаляне на квартала, в очакване гаджето на Петрова от третия да си тръгне (т.е. да махне колата си), с минималната надежда, че ще успеете да се шмугнете на освободеното място преди да го е направил самият Петров.

Стана ли ви вече мъчно за горките градски кентаври?

Тези дни си дадох сметка, че повечето от най-любимите ми същества са точно такива. Обичам си моите кентавърчета, чудя се заедно с тях кои са затворените улици, къде е синя зона и как може да се мине през по-малко стълби с колело и се радвам, че не познавам кентавър от вида 2кX2В – 2 крака с 2 вериги (тези последните са леко опасни, защото подобен тип симбиоза е осъществим с танк или багер, а това си е лудост както и да го гледам – след този пост може и да се запозная;).

Остава само един ден до почивните дни – радвайте им се пълноценно и по-често бъдете вълшебни същества от тип с2к (само на 2 крака).  И помнете, че по-хубава от междувидовата толерантност е само междувидовата солидарност.

Чудя се кой ли ще ме повози…

Весело!

Публикувано в Наръчник за градски вълшебни същества. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *