Градски зелени човечета

В далечните времена, когато градските пространства се населявали от автохтонно население (демек – единствено и само от жители – кореняци), всеки външен автоматично бил считан за чужденец, а често (поради другостта си) и за заплаха към самата общност и нейния баланс.

Днес няма общност, няма баланс, а за капак всички сме чужди и сме си чужди…

В тая гмеж и извънземно не бих разпознала – ще го отмина като поредното препятствие към вратите на автобуса или ще го отнеса, търчейки за работа (лелееее, как лъжа – кога съм тичала за работа!!!!) и максимумът е да се извиня през рамо, а в града ни щъкат маса „зелени човечета” и е крайно време това да бъде отбелязано в наръчника за градски вълшебни същества.

Какво – светна ли ви в главиците „поредната изперкала от юлската жега”?

Жегата не е виновна 😉

Но, за да не бъда обвинена в безпочвени твърдения – прилагам набор критерии за откриване на извънземни в градска среда:

–         Рано, рано (къде 8-9 сутринта) заставате на оживено и порядъчно задръстено софийско кръстовище (върши работа всякакво по-голямо градско с развален светофар или зейнала баш в средата му дупка) и започвате да наблюдавате шофьорите на преминаващите коли. Ако видите весел, подсвиркващ си индивид, който дава предимство на останалите шофьори, усмихва се на катаджията и не гризе волана от притеснение, че е закъснял – попаднали сте на зелено човече от планетата ОКИ-ТОКИ (на тая раса всичко и е трепач от 7 хилядолетия и просто са забравили да се ядосват). Много са готини.

–         Къде 10-11 часа можете да пробвате да постоите в чакалнята на голяма болница или пък в приемната на общината, или пред някое гише в голям банков клон, на опашка в супера, за смяна на паспорт пред районното или нещо от този порядък. Ако някой служител или длъжностно лице някакво, или доктор някой, или полицай – ви спрат и кротко ви попитат „Виждам, че нещо Ви притеснява, мога ли да помогна?” – бинго, попаднали сте на зелено човече от планетата „Баси късмета!!!!” Тази раса е изключително рядка и при среща с нейни представители е добре да помните, че „благодаря” и „хубав ден” са универсални изрази, заместващи зейнало от изненада чене и опулено-невярващ поглед. Не се косете, ако ви спре дишането от потрес и краката ви се раздвижат едва след 15 минути – това е естествена реакция на човешката нервна система при досега с този вид извънземни. Скътайте спомена дълбоко в душата си и бъдете добри.

–         По обедно време – 12-1 можете да се пробвате да хванете зелено човече в някой ресторант, стол, закусвалня, шкембеджийница и пр. За целта – изчетете подробно менюто на съответното заведение и с бодър тон си поискайте да ви донесат, каквото сте си избрали, но с уговорката, че трябва да е без кетчуп и майонеза. Ако до три минути не са ви изхвърлили, върху главата ви няма инсталация от щопска салата, кренвирш и резан диня, а сервитьорката или продавачката ви се усмихват и питат „А искате ли някаква специална подправка?” – честито – това е извънземно от планетата ЕВАЛАНАКЛИЕНТА. Подобни извънземни работят и в магазини за дрехи, книги, мебели и пр. Контактите с тях са едно уникално изживяване и оставят трайна диря в развитието на личността.

–         Среща от третия вид може да бъде проведена и по телефона. Къде 16-17 часа в работен ден (когато администрацията тръпне да се юрне към изхода, за да участва в ежедневното състезание по стъпкване на клиенти) изберете произволен телефонен номер от указаните за дадена административна организация и позвънете, опитвайки се да получите информация за нещо си – в ресора на съответното учреждение.Ако ви отговорят и този отговор не е адресиран до всичките ви роднини и преимуществено до майка ви – осъществявате контакт с извънземно от района на мъглявините „Професионализъм и съвестно отношение” – далечни и забулени в тайна светове…

–         Опитите за среща от третия вид можете да продължите и привечер – в такси на късо разстояние –ако ви откарат – извънземното е БЛАГПЪТЕЛЮБ.

Лично аз нямам много голяма опитност в подобен тип контакти – всички изредени преписах от едно жълто списание за вещици на средна възраст. Е,случва се в средата на юли да ме изпратят на работа с коледна песен и пожелание за чудесна година, случва се да ми се размине безнаказано зверски тормоз и даже да ми пуснат фандък – още един час, за да продължа да се заяждам, но все си мисля, че извънземните не са се настанили в телата на любимите ми хора – просто моите хора гледат много филми за извънземни 😉

А вие как сте с контактите?

Усмихнете се, де! ТЕ така или иначе са сред нас – все ще ги видите, имайте търпение.

Публикувано в Наръчник за градски вълшебни същества. Постоянна връзка.

2 коментара по Градски зелени човечета

  1. SunnySan каза:

    Някой пак си е поиграл 🙂 🙂 🙂 Силно одобрявам и се забавлявам, и си мечтая за ОКИ ТОКИ-та 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *