Страна на чудесата за непукисти и краят на света

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=503

http://literaturatadnes.com/archives/447

http://dreamshall.com/haruki-murakami/

Тези три линка са достатъчни, за да придобиете най-бегла представа за Мураками и книгата. Нямам никакво желание да правя анализ на прочетеното – пиша само за размислите и емоциите, които поражда то.

Поредната му книга само затвърди пристрастеността ми към него.

Сега,  когато вече „Страна на чудесата“ е пребродена, „краят на света“ е все така осезаемо близък, а непукизмът никакъв го няма, си мисля, че много болка щеше да бъде избегната, ако някой (достатъчно разумен) си беше направил труда периодично да шари с коприва задниците на двама умници преди около 25 века. Така щеше да им се създаде достатъчно работа за ръцете  (да почесват) и маса народ нямаше да се зарази от глупостта да се обвинява тялото за всички беди на света и да се величае душата за всички блага. Но пък – все някой друг (незает с чесане) умник щеше да се сети – няма как да забаламосаш целия свят, особено когато светът си го проси…

Защо казвам всичко това – просто е –  в книгата на Мураками духовното и телесното мериха сили и пак не бе излъчен победител.

Няма да лъжа, от средата на новата му тухла се надявах „нашият човек” да намери изход, да избяга от ограниченията на телесното, да ги „надскочи” с помощта на волята и разума си, а точно но това залагат гореспоменатите умници и точно там се дъни огромна част от човечеството от много хилядолетия.

А Мураками е великолепен, той знае отговорите и не гради илюзии, въпреки огромното количество метафори и асоциации. Започвайки от двата края, хитро ни води към центъра – към единствената достойна позиция.

Стандартно  – не дава имена на своите герои, защото те нямат такива.

Стандартно  – описва какви ли не абсурдни ситуации.

Стандартно – прочиташ последната страница и … откриваш нещо елементарно и невероятно.

Този път то ми прозвуча така:

Бъди отговорен, чувствителен и отворен към света, в който живееш или към онзи, който създаваш 😉 Бъди верен на себе си, не се предавай и не предавай нещата, които цениш.

Както казах – елементарно послание.

Добре де, не е само това, но кой ви е казал, че друг ще ги открива вместо вас –  я си ги намерете сами. Заслужава си четенето.

Както казах – Мураками и великолепен, все ще измисли нещо и за вас.

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

Един коментар по Страна на чудесата за непукисти и краят на света

  1. SunnySan каза:

    Мдаа, много съблазнително от литературна гледна точка го описваш 🙂 Дано скоро намеря път към страната на Мураками, малко е мъчен и дълъг, но… Мисля като пребродя Патагония, да се завърна към преследването на овце 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *