На плажа Чезъл

Знам, че излезе преди бая време, но този път изчаках любимите ми приятелки да я прочетат, за да видя реакции. То и не беше голямо озорване – съвсем скромно книжле, ако имате 2 часа – прочели сте я.

Да, ма не – хората са заети и четат, когато могат. Пък и са претенциозни, все искат нещо по-така.

Е, този път няма нищо по-така. Макюън остава верен на себе си. Хваща си нишката и си върви по лабиринта. И вие му вярвате, че няма представа къде се намира. После започвате да си мислите, че е твърде просто и ви се ще да хлопнете страниците. После правите още няколко крачки, още няколко и… книгата е свършила. И (както казват две сладурани) се си мислехте, че ще се върнат в стаята.

Не. Макюън не е такъв – не пише милостиво. Следваш го, чудиш се  защо го правиш и те е яд, че продължаваш да четеш, а сякаш нищо кой знае какво не се случва.

Когато дадох книгата на приятелките си, казах им да четат до самия край и да не бързат с изводите. Това е коварно малко книжле, което къса нерви със своята непретенциозност. Но не се хващайте!

За мен „На плажа Чезъл“ беше едно малко по-дълго есе за човешката слепота и нетърпеливост, написано с майсторство и честност.

Вероятно има и много по-различни погледи. Прочетете го и кажете!

Още за книгата:

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=507

Това е много добро:

http://book-on-corner.blogspot.com/2010/08/blog-post_02.html

Ако сте любопитни – има търсачки, ако намерите нещо извън ревюто на Колибри – свирнете, защото и аз съм любопитна!

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *