Добре дошли!
Ще се радвам да науча какво мислите (за моите писания или за нещата, които Ви интересуват).
-
Последни публикации
Коментари
- gost за 10 не!ща, които ще се случат след като анексираме Македония
- Астигматизъм за 10 не!ща, които ще се случат след като анексираме Македония
- Lucy Yordanova за Възлюбена – Тони Морисън
- Зори за Буквар за влюбени – Валери Станков
- Валери Станков за Буквар за влюбени – Валери Станков
- Цветяна Диамандиева за Гюнар Столесен – Докато смъртта ни раздели, Нощем вълците са черни
- gost за „Немците“ на Якуба Каталпа
- Gloxy-Floxy за Спаска – Една легенда се завръща
- Gloxy-Floxy за Спаска – Една легенда се завръща
- gost за Спаска – Една легенда се завръща
Тук обичам да се навъртам, а често и да досаждам
Категории
- Cosmo-pischman-lokum (16)
- Баш в десятката или губи-време (1)
- Вълшебна кулинария (8)
- Гост също рече (43)
- Закачалки (84)
- Залъгалки (19)
- Как го правят жените (5)
- Кошмарингите (1)
- Кратък речник на българската действителност (1)
- Краят е ваш (3)
- Медената пророчица (3)
- Миш-маш (68)
- миши дарадонки (28)
- Наръчник за градски вълшебни същества (10)
- недовършени (20)
- объркани приказки (15)
- Откачалки (31)
- плодизеленчук (29)
- Потайностите на Дупнишкия свободен университет (2)
- Предоставено (4)
- прочетено (127)
- пътища и пътеки (7)
- Случки от квартала на Даката (1)
- Спаска (34)
- Таласъмски напеви (93)
- Таласъмчето рече (3)
- Тролщини (74)
- Трубио (4)
- Тя (43)
- Упражнения по стил в стил "турлю гювеч" (5)
- Хотел „Лагуна” (3)
- шантава митология (24)
Чета всичко внимателно и с удоволствие …
Малко са истинските радости в един живот и за това трябва да се научим да ги ценим.
Чуднички 🙂 Доволна съм , че открих блога ти.Носи ми настроение, хилежни моменти и някак удовлетвореност от факта, че все още има хора , които пишат стойностни нещица за забавление, а не са слава 🙂
Keep writing 🙂
Чета! Нищо, че не коментирам, то и самата форма не предполага коментар.
Забавни са и за повечето може да се каже – знам го, но малко по друг начин.
Живот, с една дума 🙂
@Кръстю
Точно на тези разлики винаги се чудя и се радвам. А „четене“ – от няколко дни и аз си намерих две местенца пълни с надежда 😉
ами аз сега идвам; но заглавието ти е страхотно :). винаги се кефя, когато някой използва добре даденостите. щото дадености всички имаме, но някои харесват чуждите такива :).
ред.: харесват САМО чуждите такива.
Аз пък съм алчна – харесвам и чуждите, и своите 😉
Интересен ник, демонично-програмистки и леко звезден, любопитна съм 😉
И здрасти 🙂
@Зори
знаех си аз, че нещо се случи при постването предния път :). исках да кажа, че тъкмо астронишката ме възпираше от тоя ник – нали Алгол е символът на обезглавяването, буквално и метафорично. но… главата ми така или инак много пъти е била на падане, тъй че… а иначе, моите озарения са озорени поне в 80-90% от случаите – затова и аз съм любопитна 🙂 🙂
Чета редовно, откакто влязох за пръв път. И назад се връщам. Много ми харесва. 🙂
Радвам се, че си тук. Обичам да си разговарям с различни хора да се забавлявам с писане, а често и други се забавляват със същото (и аз се отбивам в My world от известно време 😉
И аз се радвам, че моето местенце ти харесва. 🙂
Зори, чак напоследък се позачетох по-сериозно в писаното от теб, покрай Дивата круша в Трубадурите и е супер и… точно каквото обичам… Продължавай все така, че и по-нататък. 🙂
Между другото с една приятелка в гимназията едно време се рисувахме като две от главите на ламята Спаска от Дъгата. Това ни бяха аватарите, тъй да се каже, по онова време. ;D
@presly
Ха-ха – аз пък карам доста несериозно в последно време. Нещо май не ми се пишат сериозни неща. За продължението – квото дойде. Благодаря!
А Спаска е класика – много гъвкав герой – винаги можеш да и махнеш главата и да изникнат две на нейно място (с различна характеристика). Разбирам защо сте си я харесвали. Сега чакам Тру да се включи, защото каза, че иска Спаска 22 за себе си 😉
@Зори
Ама тя си беше триглава… или то това беше друго – за златната ябълка и ламята, а Спаска беше от Първобитни небивалици.:)
@presly
Аз, таковатааа… принципно си плещех. Разбирай – ламите имат свойството от една глава да изкарват две – та, не е случайна идеята, че можеш да ги гътнеш само с директен удар в сърцето.
Красива метафора е – иначе казано 😉
Ламите? Или халите? Или пък хидрите? Или и трите, дедо попе, и трите 😛
@San Antonio
Е, квото дойде. При ламите в българската фолклорна традиция се наблюдава триглавост (винаги съм се чудила дали това не е естествена реакция на божественото триединство – защо пък да не се привиди и нещо зло с подобна характеристика“). Халите май по-скоро бяха змиевидни, с 3 чифта крила и много опашки, но едноглави (славянските стихии на въздуха и водата – така ги помня), а хидрите, уважаеми Тони, са от един друг митологичен набор, но и те стават 😛
Хидрите, драги мои, са нисши мекотели. Всичко друго е плод на нечие въображение. 😛
@gost
Има и митологични, пък.