Двадесет нови заглавия, издадени на български език, които привлякоха вниманието ми през месец май 2013г.

 

Петър Тушков от Сборището вчера ме попита кое майско заглавие на книга ми е харесало. Уви, месец май беше адски натоварен за мен и прочетох много по-малко от желаното.  От скромната бройка на изчетените, Петър си получи заглавието, а тук публикувам списък на 20, които ми привлякоха вниманието, за да стане ясно как съм си избрала майски фаворит. В тази двадесетица не са включени няколкото стари (издадени преди години) неща, които четох през май, участват само издания от последните месец-два. И обещавам:  ако, след прочитането на непознатите ми заглавия, открия огромна разлика между очаквания и реалност – задължително ще си призная 😉

Подреждам книгите по азбучен ред, като за всяко заглавие ще кажа и с какво или до каква степен е провокирало любопитството ми.

  1. А планините ехтяха – Халед Хосейни (Доказал се, добър разказвач, но вероятно скоро няма да прочета този роман, защото не ми се попада пак в познатия декор на предишните две негови творби, сигурно греша, но…)
  2. Възмущение – Филип Рот (След „Гърдата” не съм убедена, че ще ми хареса, но все пак си го купих на пролетния панаир и може и да ме изненада приятно)
  3. Гравьор на сънища – Александър Секулов (това е обединеното издание на трите части (романа) – приканват да си ги купиш тези красиви, твърди корици, някак завършено изглежда всичко, събрано между тях, но пък не е казано, че само в тройния си вид е добро)
  4. Градът на сънуващите книги – Валтер Мьорс (По-скоро няма да ми хареса, защото е доста детска, не твърдя, че добрите приказки са само за деца, книгата си чака реда, но – детска си е.)
  5. Зимоковецът – Тери Пратчет  (Е, тук няма смисъл от обяснение – Пратчет си е Тери, но пък за него ми е нужно специално настроение, а съвсем скоро четох друга негова, та… ще се чете, ама някога)
  6. Има крокодили в морето. Истинската история на Енаятолах Акбари – Фабио Джеда (Това заглавие също ще го чета след време, вероятно е много добро, но май позагубих вкус към подобни истории)
  7. Какво е мъж без мустаци – Анте Томич (Имам много високи очаквания – чете ми се нещо добро от нашия регион и дано да ми хареса)
  8. Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи – Мери Ан Шафър; Ани Бароуз (Малко негативни очаквания имам и понеже ще ми го даде приятелка, която сега го чете – книгата няма да има шанс да попадне в графа „много желани за четене”, ако на нея не и хареса)
  9. Между дните – Андрю Портър (Този автор има хубави разкази и очаквам и романът да е със същото качество)
  10. Планините на безумието – Х.Ф.Лъвкрафт (Вероятно е задължително за ценителите на жанра, но мисля, че ще го пропусна без сериозни терзания)
  11. Руският съсед – Михаил Вешим (Популярен и обичан български автор, но още не съм решила дали ще го чета в поредната история за едно село с разнообразни – по етнически състав и култура – жители, не друго, но и в „голямото село” е подобен Абсурдистан, та…)
  12. Скакалци в програмата – сборник български фантастични разкази (Може да има интересни попадения)
  13. Танго с тигър – Мила Ламбовска (поезия – любопитна съм)
  14. Творците на памет – Джефри Мур (Приключих с четеното и преди няколко часа – добър е. Моят фаворит за месец май )
  15. Тел – Хю Хауи (Беше ми приятно да я чета, въпреки че не е свръх-претенциозно четиво – хареса ми)
  16. Тигър под дъжда – Тодор Николов (Препоръча ми я една уморена книжна елфка, която вероятно не я е чела, но ми се струва, че в този сборник с разкази ще си открия някои и друг любим )
  17. Чистка – Софи Оксанен (Бях предубедена към тематиката и очакванията ми се сбъднаха, но се оказа, че авторката умее да пише и не съжалявам, че я прочетох)
  18. Чудо – Ар Джей Паласио (Очаквам много детско, много сърцераздирателно и пълно с клишета, но може да се окаже, че съм твърде мнителна. Ако някой от доверените ми хора го прочете и пусне малко повечко инфо…може и да се прежаля, но не вярвам да се яви скоро доброволец, а ми е интересно)
  19. Шлеп в пустинята – Людмил Тодоров (Откъсите, които прегледах, ми се сториха добри, премерени и естествени – вероятно ще го чета истински в близките няколко дни)
  20. Списание „Хайку свят”; Бр.1/2013 (харесвам този поетичен стил, изданието не е свръх-претенциозно и има добри попадения)
Публикувано в Баш в десятката или губи-време | 2 коментара

Чистка – Софи Оксанен

Чистка - Софи ОксаненОбичайно съм много по-взискателна към авторите, чиито книги биват декорирани с гръмкото „преведено на ай-сет езика”, ако имат и безумно количество литературни награди – започвам да си остря ноктите, а ако и на корицата се кипри ликът на някоя кино-звезда, защото романът е послужил за канава на сценарий – вероятността да прочета книгата не е много голяма. Не казвам, че това отношение е добро или лошо – просто разказвам за мнителността, с която се отнасям към прехвалените заглавия. Обаче този път клекнах. (Съвсем извън темата за „Чистка”, но за да илюстрирам отношението си към подобни книги – днес дадох „Четецът” от Бернхард Шлинк на една дама и и я препоръчах с две ръце, защото въпреки българската и обложка (кино-афиш) книгата е чудесна, но ако ми предложат подобно четиво и нямам други препратки към него, освен обложката, вероятно ще го откажа).

Вината, че не се дръпнах от „Най-големият международен литературен пробив през последните години” (Боже, кой ги измисля тези квалификации и кой се съгласява да ги хакне на корицата?!) е изцяло на моята книжна фея. За незапознатите – в няколко от книжарниците, където пазарувам си имам изпитани авторитети, на чието мнение вярвам, та моята книжна фея е един от тези експерти. На 24-ти реших да си подаря няколко заглавия и „Чистка” на Софи Оксанен ми беше показана с обяснението „нова е, не съм я чела, но може и да е добра”. Е, как да подвиеш опашка и да кажеш „я, първо ти я прочети, че толкова хвалби на обложката не са на хубаво”!?

Купих си я и за няколко сутрини, по път към работата, я прочетох. Ако си бях направила труда да прочета малко повече за авторката (тук има достатъчно http://www.sofioksanen.com), вероятно нямаше да се изкуша толкова лесно, но не съм загубила кой знае колко .

Който не е разбрал – последните седем думички в горното изречение квалифицират книгата като приемлива за мрънкалник от моя калибър. Вероятно за мнозина, непредубедени читатели, тя ще е доста добро четиво.

Предупреждавам, че по-долу ще разказвам, ако искате да четете „Чистка” без моите внушения – прескочете болднатия текст.

Две сестри, завист, ревност и война. Е, после се случват и други неща, намесват се и нови герои. Внучката на едната от сестрите е в доста незавидна ситуация и търси спасение при сестрата на баба си, без да знае каква точно е цялата история – точно като на кино, ама това е друга тема. Минало и настояще се гънат едно в друго и разкриват картината (ето тук се корени моето основно притеснение), която външният наблюдател, отдалечен от мястото и събитията, вероятно очаква да види. А именно катастрофите, предизвикани от страховете и слабостите на стандартните персонажи, които може да се очаква да се вихрят в книга за живота на две сестри от бивша съветска република.

Персонажите както следва са:

Самите сестри. Едната живее сама в затънтено естонско село, другата е в далечен Владивосток с мълчаливата си и дръпната дъщеря и внучката си – красиво руско момиче, подмамено да се превърне в проститутка.

За метаморфозата на внучката, от кротко момиче в измъчена проститутка, са виновни две руски мутри – единият естествено е бивш офицер от КГБ. Тези двамата са описани в стандартните краски и са точно толкова типични, колкото и образите на други две мъжки фигури от повествованието.

Съпругът на едната сестра (желан и от другата) е добър и верен, мил и грижовен, бори се срещу руските окупатори и се крие от тях в къщата на жена си и сестра и докато тях двете, същите тези руски окупатори, ги разпитват и изнасилват, за да го предадат.

Другият, един от споменатите руснаци, тормозещи сестрите, който по-малката избира за съпруг, за да се скрие зад положението му и да се спаси от бъдещи издевателства, е също толкова типично недодялан, глуповат и „руски”, колкото се очаква от един руски персонаж.

Като попаднете на толкова много клишета… вероятно няма да сте във възторг, но…

Оказа се, че Софи Оксанен има дарбата да разказва много красиво. Дори най-бруталните сцени са някак… чисти. Странно пише тази авторка, а предполагам, че качеството на повествованието е спечелило доста и от работата на преводачката Росица Цветанова.

Та, след всичките клишета и стандартни внушения, с които е наблъскана, книгата май (поне за мен) не е много лош избор и по-скоро  заслужава да и подарите няколко часа от свободното си време. Но имайте предвид, че е писана за такива като нас – външни и очакващи бруталии 😉

На смелчаците: „Приятно четене!”

Публикувано в прочетено | Коментирайте

Как се прави ремонто-реклама

Най-важното условие е да живеете в България.

Добре би било да пребивавате някъде извън закритите с бельо части на географията на нашата мила татковина. А, ако е и нейде на пъпа на София… Считайте, че сте набарали не Господ за шлифера, ами директно сте гепнали рога на изобилието и нищо друго не Ви е нужно освен да се развъртите и да поремонтирате, спазвайки всички правила и наредби.

И помнете: не е нужно да правите големи ремонти, важното е да са веднъж годишно и за предпочитане фасадни,  защото идиотските разпоредби, узаконяващи печалбата чрез поместването на реклама върху защитните площи на различни ремонтни обекти са измислени така, че да поощряват далавераджийските, а не нужните ремонти.

Чудите се за какво иде реч ли?

Хайде малко предистория и документов материал, за да Ви се изясни ситуацията.

За да не се накичи милата ни столица с рекламни послания, от които не се взимат съответните такси и налози, измислени са разпоредби. Тази, която касае нашата тема се казва „Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община” и с нея можете да се запознаете по-подробно ето тук  http://sofiacouncil.bg/?page=ordinance&id=80

Бъдете така добри и прочетете задълбочено този текст, защото е грехота да не използвате полагащите Ви си права да печелите!

Ако не сте разбрали много от прочетеното и от зонирането на София – преразказвам вкратце. Има много места, където е по-трудно да печелите от реклама законно, това е основно центъра, трудно (но не невъзможно) би било да рекламирате върху зелени площи, няма да Ви върже, ако разчитате на гробищни обекти и паметници (не друго – просто прекалено видна е далаверата и по-трудно се вдига, без много смисъл, скеле на 7-8 етажа около даден паметник). Най-яко е да живеете в кооперация на по-оживен булевард, фасадата и да е по-внушителна, а ако има гипсови орнаменти и разни заврънкулки за украса… напускайте работа и се заемайте с по-доходоносната ремонтно-рекламна дейност.

Как става?

Просто е. Ако Ви мързи – има си строителни фирми, които ще свършат всичко вместо Вас, но пък и Вашата печалба ще е значително по- малка. Ще кярите ремонт и някой друг лев, харизан под формата на спонсорство или компенсация за шум и причинено неудобство. Ако сте толкова мързеливи, че не Ви се занимава с мислене къде да си вложите изкараните с честна реклама пари – оставете това на другите!

Ако сте дейни и работливи:

  1. Станете председател на съвета на вашата кооперация! Така ще си спестите разправиите със съселяните си и ще ви остане повече време за бизнес, извинете – исках да кажа „вечните събрания на съкооператорите няма да Ви пречат да се занимавате с ремонт”.
  2. Обиколете съседните сгради и намерете съмишленици, които да участват в ремонтно-рекламния Ви проект (по-късно ще обясня ползите от обединението)
  3. Основете ремонтна фирма с шеф Ваш най-добър сътрапезник или доверен роднина, за да не Ви се налага да давате пари за ремонт.
  4. Намерете си изгодна проектантска фирма и наемете дългосрочно (най-добре закупете, защото ще го ползвате дълго) ремонтно скеле.
  5. Обиколете банките и си открийте сметки – ще Ви трябват.

След изпълняването на тези процедури можете да се заемете с дейностите по получаване на разрешение за ремонт и съответстващите разрешения за разполагане на рекламните послания, които ще Ви носят истинския приход. Редно е да извършвате ремонт, но не е казано, че той трябва да е дълъг и скъпо струващ. Трябва да изисква скеле до последния етаж, желателно е ремонтът да доведе до някаква промяна (поне колкото да се отрази в снимковия материал, който ще приложите при отчета) и да получите за това законовите разрешения от съответните органи. Всичко необходима за тези процедури ще Ви разяснят тук http://sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=27

Запомнете: Не е необходимо да правите ремонт по-дългосрочен от десетина дни. Трябва просто да го направите, а после ще имате цяла година да си държите скелето на фасадата, да си сменяте рекламите и да си печелите съвсем законно. Ако не вярвате – ето две разрешения, които доказват, че периодите им на разрешената рекламна дейност са си едногодишни, независимо от срока на ремонтните дейности (как мислите – колко време отнема един сериозен ремонт на фасада?).

Разрешение за поставяне

и още едно

Разрешение за поставяне

Аз разбира се не твърдя, че жителите на двете кооперации на Орлов мост са се изхитрили и са се възползвали от схемата, която Ви предлагам за честна и законна печалба. Аз само давам пример за законно извършени ремонтни дейности, след които рекламите са престояли достатъчно дълго, за да ми направят впечатление и да проуча дали имат право да стоят на Орлов мост и да ми бодат очите поне 2 пъти дневно.

Тук малко ще се отклоня от темата, като спомена, че точно преди 24-ти май започна издигането на ремонтно скеле и по още една сграда на Орлов мост, за която не открих разрешителни документи за поставяне на рекламни послания, ето тук…http://rrp.gis-sofia.bg/ , но пък до 24-ти и нямаше реклама, та приемете следната препратка само като пример за законосъобразни действия и процедури по предприемането им. Направих си труда да снимам с телефона си създаването на скелето, както и вида на нуждаещата се от ремонт фасада, но качеството на снимките не е професионално и… се излагам с лаишки изображения, но няма да се разсърдя, ако някой благороден фотограф направи няколко качествени архивни снимки на сегашната ситуация на Орлов мост 😉

Фасада преди ремонт

Фасада преди ремонт

Поставяне на скеле

Поставяне на скеле

Разрешението за тази реклама изтича на 28.05.2013г.

Разрешението за тази реклама изтича на 28.05.2013г.

На рекламите върху Асеновец ще имаме удоволствие да се радваме поне до 12.10.2013г., а може и до 2014-та да откарат, защото няма точно указана дата на разрешителното.

На рекламите върху Асеновец ще имаме удоволствие да се радваме поне до 12.10.2013г., а може и до 2014-та да откарат, защото няма точно указана дата на разрешителното.

Има още

Публикувано в Тролщини | Коментирайте

Тел – Хю Хауи

Тел - Хю Хауи

За романа научих от тук, но заедно с любопитството се породи и леко опасение, че ще направя съзнателно или неволно паралел с „Пътят“ на Кормак МакКарти и от това книгата няма да спечели. На 24-ти май реших да си подаря няколко заглавия и това влезе в избраните, а после много бързо се промъкна и в прочетените. Да-не успях да се отърся от въздействието на „Пътят“ и „Тел“ пострада, но колкото и голям мрънкалник да съм:

  • добър и приемливо клиширан сюжет
  • интересно развитие
  • стакато и чисто темпо на повествованието
  • екшън-канавата на романа ме спечели на своя страна учудващо бързо
  • липсва претенция за гениално послание, но точно от това романът сякаш печели
  • някак много лесно си представям много скорошното му филмиране и идеята не е дразнеща

Иначе казано: не беше никак лошо четиво за почивните дни.

Не смятам да разказвам. В препратката получавате достатъчно информация.

Добре е да спомена, че преводът на Ангел Ангелов ми се стори доста добре изпипан. Предполагам, че за някой ще е интересно да попрегледа публикациите тук, а на смелчаците, които ще се престрашат да посегнат към книгата: „Приятно четене!“

 

Публикувано в прочетено | 3 коментара

Изплъзна ми се от езика – Ларш Собю Кристенсен

Изплъзна ми се от езика - Ларш Собю Кристенсен Много дълго я отлагах. Някак не ми се навлизаше в историята на един тотално „изплискал“ патолог, както обещаваше краткото описание на корицата, но любопитството към написаното от Ларш Собю Кристенсен надделя и…

Лудница. Животът е една ужасна лудница. Само дето не съм съвсем сигурна кой е по-луд – Бернхард Вал (героят на Ларш Собю Кристенсен), който просто не е в състояние да си държи езика зад зъбите или „нормалните“, привикнали да крият мислите си, прехапвайки си езиците. Е, не че Бернхард Вал не се опитва да е нормален, но колко от нормалността си можеш да запазиш, ако още като дете ти се наложи да преживееш самоубийството на баща си и невротичните пристъпи на майка си, която за капак е предварила разкрепостените сексуални нрави с около век.

Такаааааа. С горното спечелих достатъчно нетърпеливи читатели, които след „сексуалните нрави“ са се отказали от четенето на днешния пост и са се заели да придобият „Изплъзна ми се от езика“. За останалите (предполагам, не – надявам се) поне десетина са следните уточнения:

Четох „Изплъзна ми се от езика“ заедно с „Мечтата на келта“ на Льоса и „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ на Джуно Диас
– трите книги не са сравними по тематика и стил, но… Диас беше виртуозно бърз и приятен за четене, Льоса перфекционист в детайлираното животоописание, Кристенсен просто изчезна. Стопи се. Заняма го. Остана Бернхард Вал, после се появи и Ото Фип (така ли се пишеше името му? Но пък вероятността да сте минали вече това тухле не е много голяма, така че няма как да знаете нито името на героя, нито за какво иде реч). Важното е, че аз още се зазяпвам в кози брадички, още си представям чифт удобни обувки върху платното на шосето. И не, книгата не е никак приятна, но удоволствието от досега с нея си заслужава усилието и дори лекото вманиачване. Вманиачване, с което тези като нас (несъвършените), успяват да се задържат в света на съвършенството и поне за малко да са щастливи с откриването на своя съвършен Ото.

Отплеснах се. Ставаше дума за това, че авторът просто се изпари и ме остави очи в очи с героя си. Това е майсторство. В този тип писане има огромно очарование.

В заключение, след като нищо не сте разбрали за книгата, спокойно мога да кажа, че действието се развива от началото на века, та чак почти до наши дни.  Не че историческия фон има огромно значение, когато така си се вторачил в героя, но…

Странно и много добро четиво. Поне за мен.

На смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено | Етикети: | 3 коментара

Броене на рекламни пилци # 4

Малко се забавих с отмятането на фактите този месец, но… то и няма какво повече да се каже – просто ще изчакам до следващия.

Последно на пъпа на София се кипреше реклама за горнище на бански – само (не запомних точната сума, но беше от примамливите оферти) десетина лева.

За незапознатите:

 

Публикувано в Тролщини | Коментирайте

За рубриката „прочетено“

В рамките на месец получих няколко предложения да дам адрес, на който да получа книги, защото съм била пишела за разни заглавия. На първото отговорих леко зъбато, че предпочитам да си ги купувам сама, но бях „приемливо“ възпитана, защото харесвам и следя не само продукцията, но и сайта на издателството вече доста години, последователни са, все си намирам нещо интересно сред нещата, които издават, та… бях почти кротка. Второто предложение ми се стори леко нагло – имали набор от заглавия, за които съм можела да пиша, щели да ми ги изпратят. Ти да видиш.

Първо ръгнах (не съм пропуснала „т“-то, просто си извадих рогата и…) да отговарям, ама после си казах, че няма смисъл, слязох от метлата, паркирах я благовъзпитано и хладно оставих без внимание деловото предложение.

Снощи получих още едно (като второто), този път в директен разговор и боя се, че не бях много любезна.

Сега като се позамислих – може и да не съм съвсем права да се дърлям с хората без предупреждение, защото никъде в блога не съм обяснила що за рубрика е „прочетено“ и те си мислят техните си неща за нея, та:

В рубриката „прочетено“ намират място заглавия, които в повечето случаи са ми харесали или са провокирали желание да кажа какво не ми е допаднало (това с нехаресването се старая да не се случва често), но задължително отговарят на следното условие:

  • избирала съм ги сама и понеже съм си ги платила – избирани са внимателно, за да не се ядосвам после сама на себе си
  • препоръчали са ми ги хора, които познавам лично, може да са ми заели и своето копие, но по-често предпочитам да си го закупя сама, така ми е по-удобно и не се чувствам задължена да чета от корица до корица, ако не ми харесва – вината си е моя, щом съм си я купила
  • може да са ми подарени, но от близки приятели (само те си знаят как се избира книга за мрънкалник като мен)

Публикациите в „прочетено“ не се ревюта, а бележки. В повечето ревюта (на сериозно пишещи за книги) елементите на преразказ са доста явни, а аз ненавиждам да ми разкажат сюжет, защото вероятността да тръгна да чета (след това) е почти нулева. Съответно – старая се да не разказвам. Така ми харесва. Пък и ако си разказвач на книги, по-честно е да разказваш своите, защото, ако не си добър – може чуждата да пострада от неумелото представяне, а когато аз отбелязвам нещо в „прочетено“ – това е разказ за емоцията от ново заглавие, автор, сюжет, герои, но не е преразказ и ще се постарая да не го допускам.

Пиша за дадено заглавие, когато впечатленията са пресни, когато привърша с четенето на нова книга и ми си ще да си запазя спомен от нея. Може да съм твърде пристрастна, може да съм необективна – не ми пука. Това е моето място в мрежата. Това са моите интереси и моето мнение. Нямам намерение да променям профила на рубриката и е желателно да отчитате както субективното ми отношение, така и нежеланието ми да го обвързвам с „рекламни“ цели.

Публикувано в прочетено | 9 коментара

Закачливо утринно

В далечината пропищява бързащ влак,

гъргори грохнал градски автобус,

поел към първия си пътник за деня,

припява им аларма –

изнагляла от нетърпение да тръгне по задачи,

синигери – бандитчета – изнудват тишината

да им отстъпи място сред клоните на люляците,

в които палавото утро се отърква,

за да подмами туткавото слънце

да се покаже над ръба на хоризонта,

а аз се скривам под чаршафа

и смятам да си посънувам сладко

как през отпочналия ден

светът ще се потруди яко,

но още е ваканция за мен 😉

 

 

Публикувано в Тролщини | 2 коментара

Умора

Умората се стича по схванатите ми пръсти и капе по земята. Невидими кълбета пепел се разпръскват от грозното и разпльокване по паважа, но понеже това е дело на една изнервена и кисела умора, родена от писането на хиляди празни думи, стотици команди и само десетина мили (но ненаписани „здравей, как си?”), то тези (невидими, пепеливи) облачета пакостливо полепват по босите крака на също така уморените като мен лелки, чакащи своя спасител-автобус и (облачетата пепел, понеже се проточи изречението – напомням), лепейки се по разширените вени, подутите глезени и уморените ходила, предизвикват един непоносим сърбеж, от който не боли, но ти се иска да заплачеш, иска ти се да се тръшнеш на земята, да се въргаляш в същата тая невидима пепел и да проклинаш загубата на живец, от която вълшебството на карамеленото привечерно небе е клише, клише е ветрецът, носещ аромат на люляк, клише е дори мъжът, който чака до теб на спирката и от него се носи мирис на леко арогантен парфюм и усещане за сила и щастие.

Боже, това изречение свърши!

Странно. Сякаш с него се отцеди и киселото ми настроение.

Закъсняващият тролей вече не е проблем. Хващам нещо до центъра, после минавам през няколко градинки. Един бърз парк. Едно съблазнително-розово небе целува моста, по който крача.

Вече не съм уморена.

Първите нощни светлини несмело проблясват. По булевардите се вият бяло-червените змии от стопове и фарове. Протяжен вик на нощна птица.

Забравих и името – някога, в един друг живот го помнех заедно с някакъв мит за тъжния и повик.

Хитро бездомно  куче, пресичащо кръстовището с мен и безочливо зарязващо ме, гонейки своите си планове в храсталака на малката градинка след моста – бързо успява да ме разсее от спомените.

Почти притъмнява.

Нощта се протяга сънливо над града и (като в едно от любимите ми хайку-стихотворения) тръгва по любов.

Умора ли!? Каква умора!

 

Публикувано в Закачалки | 3 коментара

Ecce Choco

Прочетете откъса от чат:

11:25:58] Ibi: как се казва
11:26:10] Ibi: дет изповядват култ към шоколада
11:26:29] gost: шокохолици?
11:26:36] Ibi: хаха
11:26:43] gost: има такъв термин
11:27:07] Ibi: да, ама не произлизащ от алкохолици, а от католици, например… или шоколани
11:27:14] Ibi: щот за нас шоколада е религия
11:27:26] gost: амин
11:27:35] Ibi: да се свети името му
11:27:41] Ibi: на шоколада, имам предвид
11:27:47] gost: да бъде производството му
11:27:59] gost: да дойде разпространението му
11:28:10] gost: както в магазинчетата, така и по супермаркетите
11:28:15] Ibi: хахаха
11:28:28] Ibi: точно нещо подобно пишех
11:28:28] gost: и дай ни днес насъщното блокче
11:28:36] Ibi: нидей, че ми се яде
11:28:43] gost: и прости нам диабета, както ние прощаваме на нашите длъжници
11:28:51] Ibi: има бонбони шоколадови тук
11:29:16] gost: нем, трябва да е
и прости нам преяждането, както ние прощаваме, но избави ни от диабета
11:29:27] gost: в името на какаото, млякото и ядките
11:29:31] gost: амин
11:29:41] Ibi: хахахаха
11:30:00] Ibi: сега трябва да си запиша тая …молитва, реч или каквото и да е
11:30:15] Ibi: а ти да напишеш десетте заповеди на Шоколада
11:30:29 | (11:30:40 — редактирано)] gost: не забравяй, че почва с:
Шоколаде наш, ти, който си на витрината,
11:31:51] gost: да се слави името ти,
да бъде производството ти,
да дойде доставката ти,
както в магазинчетата,
така и по супермаркетите.
Дай ни днес насъщното блокче,
И прости нам преяждането,
както ние прощаваме на нашите длъжници,
но избави ни от диабета!
В името на какаото, млякото и ядките,
Амин!
11:32:31] Ibi: амин
11:32:38] Ibi: *свежда смирено глава*
11:32:44] Ibi: сега заповедите
11:33:07] Ibi: 1 Аз съм Шоколада твой, да нямаш други изкушения освен мен
11:33:28] Ibi: м…после не знам как продължава първата заповед
11:33:51] gost: ми, с по едно изречение ще представям всяка, че в продължението им има твърде много кръв и заплахи
11:34:12] gost: шест дена от седмицата работи, а в седмия, събота, яж шоколад
11:34:42] gost: почитай и белия и кафевия, защото аз съм шоколад, бог твой.
11:34:51] Ibi: хаха
11:34:56] Ibi: и чернияяя
11:35:03] Ibi: аз как ще кихам иначе
11:35:13] gost: добре, и черния и този с ядките
11:35:24] Ibi: и с различните пълнежи
11:35:30] Ibi: и вуупщеее
11:35:31] gost: те са към ядките
11:35:36] Ibi: дубре
11:36:13] gost: хм, не споменавай името на Шоколада напразно, който нямаш, за да не изкушаваш нямащите и да не можеш да им предложиш
11:36:46] gost: щото, нали, много е гадно, когато ти говорят за шоколад, а наоколо такъв няма
11:37:48] Ibi: да 🙁
11:37:55] Ibi: дубре че ми се спи
11:38:07] Ibi: и току придрямвам и се стряскам
11:38:23] Ibi: ако случайно почна да пиша сйдиасйдддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддддд
11:38:35] Ibi: начи съм заспала върху клавиатурата
11:38:42] gost: ще знам
11:38:56] gost: такам
11:39:35] gost: по-нататък заповедите са:
не изхвърляй шоколад, защото така унищожаваш къшче щастие, ако не за себе си, то за някой нуждаещ се
11:39:50] gost: не кради шоколад, защото така отнемаш от ближния си
11:40:13] gost: не лъжи, за да получиш шоколад, така отнемаш от ближния си
11:40:35] Ibi: дреме ми за ближния, искам шоколааад
11:40:53] gost: добре
11:41:02] gost: не убивай, освен ако не става дума за шоколад
11:41:10] gost: не кради, освен ако не е шоколад
11:41:20] gost: не лъжи, освен ако не е за да получиш шоколад
11:41:32] Ibi: (nod)
11:41:50 | (11:41:59 — редактирано)] gost: не прелюбодействай, освен ако не става дума да го/я накараш да чака, докато си довършиш шоколада
11:42:44] gost: не пожелавай жената на ближния си, нито мъжът му, нито оселът му, нито имотът му, но направи изключение за шоколада му.
11:43:01] Ibi: хаха
11:43:06] Ibi: винаги!
11:43:23] gost: събрахме ли ги 10?
11:44:15] Ibi: сериозно, не можах да преброя
11:44:19] Ibi: 7 или 8 са
11:44:27] Ibi: ама заспах посредата на броенето
11:44:32] gost: :Д
11:44:45] gost: нищо, утре ще ги преброим и ще видим дали има някоя пропусната
11:44:52] gost: и мен ме мързи да броя сега

и попълнете липсващата заповед.

ПП: Честит Рожден Ден, Иби!

Публикувано в Гост също рече | 16 коментара