Архив на: Зори

Море в кобалт, раздрани облаци и изоставен бряг…

Гост има удоволствието да Ви предостави едно кратко завръщане към перипетиите на Спаска. – „Търсенето на Немо“ не е за русалка! – ядоса се Втората и се опита да издърпа клавиатурата изпод контрола на Петата. – Да, ама пък „Ариел“ … Има още →

И да можеше толкова просто да прекрачим от леда на болката в топлината на щастието – щеше ли да намериш сили да прескочиш сивотата на бездната между черното на нощите ни и бялото на изгревите …

Разбираш, че лятото си е тръгнало, когато с почуда откриеш колко много прах е полепнал по дланта ти от дръжката на прозореца след първото му затваряне за през нощта от месеци насам. Разбираш, но някак не ти се ще да го приемеш. Тишината … Има още →

И тази сутрин креслото в ъгъла скучае по теб.

Знам, че не е възпитано да се подслушват чужди разговори, но този нямаше как да не го чуя… „- Здравейте! Това Софийски университет ли е? – Да, свързахте се със Софийски университет. Кажете? – Бихте ли ми казали как да … Има още →

Носи вятърът воня на мъртво лято и мръсна есен.

Луди щурци и побеснели светулки – моето време…

Да вали дъждът, от столичната поща майсторя лодки. По пролетните локви плуват ненужни чувства.