Моят живот с първия мазохист – Анжелика Аурора Рюмелин (Ванда фон Захер-Мазох)

meine_lebensbeichteКогато започвате книгата, не се надявайте, че вътре има сцена след сцена с голи задници и мятащи се камшици. (Ламоте, и ти Ностро, това се отнася за вас 😛 ) Всъщност това са спомените на една жена за доста по-известния й съпруг, притежавал и недотам известни качества. Не е автобиография или документална книга, а различни факти и спомени за случки от едно продължило повече от десетилетие съществуване заедно. В тези мемоари има страшно много пропуски, очевидни дупки, които авторката не е пожелала да запълни. От една страна, можем да я извиним, защото книгата е писана 15-20 години след раздялата помежду им. От друга обаче, липсите подсказват, че дамата не е желала да разкрие себе си и своите недостатъци. През цялото време тя говори за себе си като за жертва, лъгана, принуждавана, манипулирана, изнудвана да прави какво ли не само и единствено в името на любовта и децата. До голяма степен съм склонен да вярвам, че тя казва истината, но също така остава необяснено защо, след като специално взима финансите на семейството под свой контрол, за да избегне излишните разходи, продължава да позволява на съпруга си да й купува нови и нови кожени дрехи. Тук само вмятам, че по онова време под „кожи” не са имали предвид половин квадратен метър лъскава материя, а целите одеяния на хермелини, норки, лисици и подобния му еко баласт, от който продължаваме да се отърваваме и в наши дни.
Друга неяснота е отношението към децата. Очевидно е, че и от двете страни е имало фаворизиране на различни деца. Според думите на авторката тя самата е била пристрастна единствено като реакция на отношението на съпруга й. Докато обожава Саша, Леополд нарича Митчи „жабче” и т.н. Това кара Анжелика (Ванда) да се привърже към пренебрегнатото дете и така на практика се разделя семейството. Извън бойното поле на любовта остава доведената дъщеря на фон Захер-Мазох, Лина. На нея в книгата са отделени един пасаж и още 3-4 споменавания до края, като последното гласи, че тя е била затворено дете и Ванда не е желаела да се сближи с нея без нейно съгласие, а после един ден не се върнала от училище и изчезнала завинаги от живота им. Аз лично трудно тълкувам подобно нещо като поведение на отговорен родител, за какъвто се представя Ванда.
Другият образ в книгата естествено е Леополд фон Захер-Мазох. Той се жени за Анжелика Аурора Рюмелин, която е с години по-млада от него. Първите години на брака изглеждат трудни, но щастливи, въпреки загубата на първото им дете. Захер-Мазох обаче постепенно започва да показва отрицателните страни на характера си, като не съм абсолютно убеден, че жена му е имала толкова против, колкото твърди. Сред лудориите на семейството са едно бичуване, извършено с помощта на слугинята, пренасянето на действието от романа „Венера в кожи” от страниците в реалността, като част от това е и името Ванда, което авторката ползва за литературен псевдоним, както и активното търсене на любовник, който да буди ревност у страдащия съпруг. Такъв не се намира през времето на цялото им съвместно съществуване, или поне не постоянен. Описани са няколко случая, в които е било възможно да се намери такъв, но всичките неуспешни. За успешни не се споменава, но не ги изключва. Един от опитите е смешен, втори – потресаващ, защото включва Ванда, десет дни след раждане и пътуване при температура под -20C. Други негови недостатъци са склонността да си самовнушава болести, за да привлече внимание, манипулативност, склонност да поставя жена си пред свършен факт и т.н.

Най-фрапиращото между двамата обаче е приемането на любовниците на Леополд от страна на Ванда. През повечето време тя не споменава такива, но на едно място казва, че според нея големите суми, погасяващи уж стари дългове на семейство Захер-Мазох, всъщност са отивали за приятелки на Леополд. Това е толкова по-странно на фона на постоянните оплаквания, че семейството живее на ръба. Това ме кара да мисля, че отношенията между двамата са били много по-сложни от това, което Ванда представя в книгата.
Ще завърша ревюто с една сцена от романа, крайно нетипична за него, но представяща ключов момент към края на съвместния живот на тази забележителна двойка.

”          Настъпи моментът, в който обикновено Майстер се появяваше. Заключих вратата, през която се минаваше от гостната в спалнята, и пуснах ключа в джоба си.

Раздаде се звън и изящната дева от Пазевалк се появи пред нас като кокетничеше. Леополд явно подозираше нещо и стоеше като на тръни. Повиках прислужницата и я накарах да повтори всичко, което ми беше казала, от край до край. Нито той, нито тя бяха в състояние да отвърнат каквото и да било. Тогава отпратих прислужницата, заключих вратата на гостната и посегнах към предварително приготвения камшик. Започнах да налагам с все сила младата жена, а тя се мяташе от единия край на стаята до другия. Крещеше силно и молеше мъжа ми за помощ, но виковете й не отекваха в неговата душа — той стоеше като хипнотизиран. Когато ръката ми отмаля и нямах повече сила, я изблъсках навън.

Щом приключих с нея, разчистих сметките си и с него.

В същия миг се пренесох в другата стая и за щастие завинаги се простих с неговите кожи и бичове.”

Публикувано в Гост също рече, прочетено. Постоянна връзка.

4 коментара по Моят живот с първия мазохист – Анжелика Аурора Рюмелин (Ванда фон Захер-Мазох)

  1. Nostromo каза:

    Забележително! А аз си мислех, че само аз и Ламот четем такава литература. 😀

    Иначе горното беше и за мен. Обикновено с такива очаквания тръгвам към всяко едно повествование. 😀

  2. gost каза:

    @Nostromo
    Ностро, официално си включен в предупреждението. Обаче, ако се появят още претенденти за списъка, просто ще напиша, че романът е подходящ за непълнолетни. 😛

  3. lammoth каза:

    хм, на мен този откъс, който си избрал, много ми допадна 😀 😛
    с такава корица отпред, нагласата ми може да е само една :Р

  4. gost каза:

    @lammoth
    Моти, тоя откъс беше за Зори, защото тя преди време много жално търсеше истински правдиво описание на женска отмъстителност. В случая хладната пресметливост и бясната ярост в сцената ми се сториха подходящи… 😉 А корицата я възприеми като метафоричен символ или като символична метафора, или за каквото ти хрумне, което показва на какво са готови издателите, за да ви примамят с Ностро. 😛 А иначе ето и още един цитат да се запознаете с дамата:

    Той беше нисък и съвсем нямаше вид на енергичен човек с трудноразбираемото си произношение и безличната си физиономия. С радост бих отпратила графа да си отиде, но мисълта за дебнещия Леополд ме възпираше. Въпреки това ми се прииска да го лиша от удоволствието да изпита «мъките на ревността».
    Като се разхождахме из гората, графът се препъна в корена на едно дърво и се просна в целия си ръст. Макар че не се удари, костюмът му се изцапа, а монокълът се счупи. Като стана, той се сбогува с мене и ме помоли да го известя за мястото и времето на следващата ни среща.
    Щом си отиде, мъжът ми веднага дойде при мене. Очевидно неговите «мъки на ревността» не бяха толкова ужасни, тъй като беше весел.
    — Колко интересна жена си! Аз се натъквам на нови черти в характера ти. Беше просто очарователна, когато му се смееше така заразително.
    — Чу ли всичко, за което си говорехме?
    — Всичко, до последната дума.
    — Какво ще кажеш, ако направя този граф-глупак твой властелин, който ще може да се разпорежда с тебе, както си иска? Това ще бъде истинска жестокост, за която изобщо не си се замислял.
    Той се разсмя високо.
    — Ти не можеш да постъпиш така, тъй като това не би отговаряло на нашия договор.
    — Какво общо има тук договорът, надявам се, че няма да ми натрапваш вкусовете си?
    — Тъй като ти вършиш това не по собствено желание, а се жертваш за мене, трябва да се съобразяваш с моите желания. Аз искам да ме поставиш в подчинение на красив и умен човек.
    — Да, но аз притежавам друг договор, по силата на който мога да правя всичко, което пожелая. Съгласи се, че с подписването на този договор ти постъпи много непредвидливо.
    — Ако ставаше въпрос за друга жена, трябваше много да внимавам, но зная, че ти си твърде умна и честна, за да очаквам нещо опасно за моето достойнство или за нашето щастие.
    — Искаш ли да скъсаме договора и веднъж завинаги да се откажем от тази история?
    — Не, никакви опасения няма да ме накарат, да унищожа това условие. Самата мисъл, че съм в ръцете ти и можеш да ме принудиш да правя каквото поискаш, както и чувството на страх, което ме кара постоянно да треперя пред тебе, ми доставят неизразима наслада.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *