Три в едно, само една от три или първо книги, а после кафе

Онзи ден открих, че при Ламота книгите са като принцеси. Имат си собствени мебели, поднасят им кафе, грижат се за всичките им нужди. Книга да си там. И като завидях на книгите му, ужасих се, защото се сетих каква грозна картинка е при мен – влача ги в претъпканата си чанта, чета ги в откраднато време, а да не се случи да не ги харесам. Има един рафт. В началото на лятото бяха много, сега понамаляха. Тоя рафт съм го кръстила Сибир. Известно количество са заточени там поради неспособността си да ме заинтригуват.

Първата от трите днешни книги за малко да се озове в Сибир. А третата, която ще представя съвсем по диагоналния начин не попадна там, защото ме домързя да я пренеса. Събира прах близо месец до нощната лампа и само от инат я дочетох. Но да караме по ред на номерата.

Как да забравиш една жена - Дан Лунгу „Как да забравиш една жена” на Дан Лунгу ми хвана окото преди доста време. При първата ни среща реших, че е подходяща за подарък на една приятелка, после започнах да си мисля, че няма да е лошо и аз да си я купя. Но пък, тази май отиваше към любовна история (така ми се струваше преди да я прочета), а аз не съм им голяма любителка. Колебаех се. Истината е, че трудно се отказвам от книга. Не издържах и си я купих миналата събота.

Би трябвало да ми хареса. Повествованието носи доста постмодерни белези – накъсано, разбъркано, различни персонажи, времена. Разнообразно дори като стилистика. Очаквах да ме увлече. Още повече, че в нея се описва периода около края на комунистическия режим в Румъния и в наши дни. Мислех, че ще ми е забавно да сравнявам, но – не се получи. По-скоро се дразнех. Не разбирах. На няколко пъти ми се наложи да препрочитам. Четенето вървеше бавно. Странно. Измъчих се. Вероятно книгата не е лоша, но определено не е за моя вкус. Ако си направите труда да проверите кой е Дан Лунгу, ще видите, че има доста интересно звучащи заглавия. Вероятно и по-добри.

Струва ми се, че от няколкото отделни истории в настоящото заглавие биха се получили добри кратки разкази, но някак цялото не ме грабна.

 Кравата е самотно животно на Давид Албахари Кравата е самотно животно на Давид Албахари е нещо съвсем друго. Четох я две седмици. Не, не е тежка. Страхотна е. Просто е натъпкана с любимите ми кратки разкази. Много са. И са добри. След три-четири неизбежно се налагаше да спра и да си почина, защото тук вече имаше много за вземане.

Всяка история е разказана пестеливо, но така добре, че просто Ви вкарва в поредния нов свят. След десетина минути четене, оставате с впечатлението, че сте изчели, няколко книги, просто се налагаше периодично да разреждам.

Ето един пример:

Крила

Гаврило сънува, че му поникват крила. Но когато се събуди и отиде в банята, нищо не видя. Не е лесно да забележиш нещо на гърба си, особено ако не знаеш къде да гледаш и какво да търсиш. Гаврило позвъни на съседа с намерението да го помоли внимателно да огледа гърба му, но кой знае по каква причина – дали защото Гаврило го събуди, дали защото човекът не разбра какво точно се иска от него или просто не си сложи очилата – съседът така го фрасна, че му счупи носа, а след това, докато кръвта на  Гаврило шуртеше като от чешма, се върна да спи.

Как ви се струва, а?

Аз много си го  харесвам 😉

Ето и едно негово интервю

А и сами можете да си потърсите. Много е добър, не се ослушвайте.

Въпросът на Финклер - Хауърд ДжейкъбсънТретата книга, неосъщественият заточеник, се казва „Въпросът на Финклер” от Хауърд Джейкъбсън.

Първите стотина страници ги влачих бая време, после тръгна, но вървеше само в сравнение с предишния ступор. Няма да си кривя душата – има няколко добри епизода. Самата тематика определено си заслужава, но … беше мъчение.

Той не е евреин, но е жертва на антисемитски настроения, той не е женен но има две жени и двама сина, той продължава да търси жената на своя живот и страстно мечтае как тя ще издъхне в ръцете му. Това е само част от характеристиката на основния персонаж.

Да има забавни моменти. Има добри попадения. Но тази книга не беше за мен.  Дори писането за нея е мъчение, пък и както казах в заглавието – тя е една от трите, за които казвам по няколко думи и запрашвам да пия кафе. Ако сте любопитни – вижте това!

На смелчаците: Приятно четене 😉

И да не кажете, че не съм Ви предупредила 🙂

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

3 коментара по Три в едно, само една от три или първо книги, а после кафе

  1. Точка каза:

    Набелязала съм си „Кравата …“ за някое бъдещо опаричено време и четейки те, виждам, че съм била на прав път.
    А първата още щом излезе, реших че никога няма да я прочета с това заглавие.

  2. Зори каза:

    @Точка
    Хи-хи.
    Аз пък чух от моята фея на книгите следното заклинание „Моето опяване“. Как ти звучи това заглавие?
    В сряда, ако жълтите павета не са се превърнали в гадна зимна лизгавица – мисля да мина да си я взема, че се беше посвършила в неделя.

  3. Точка каза:

    На първо звучене – като (приятно) мрънкане за нещо пред някого. 🙂 Справката в гугъл показа обаче, че опяването не е в преносен, а съвсем в пряк смисъл и според анотацията книгата би ми харесала с голяма вероятност. Ще изчакам и твоето мнение, преди да си увелича още списъка за купуване, понеже анотациите често лъжат, а не знам дали скоро ще мръдна до книжарница или дали ще я има, за да я попрелистя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *