„Немците. География на загубата“ – това е пълното заглавие на последното ми откритие. Истината е, че някъде се загуби откривателския ми дух и книжката ми падна в ръчичките не поради него, а благодарение на моята любима фея на книжните удоволствия, която също се беше загубила, но нея поне открих – сменила си книжарницата и сега резидира в големия Хеликон на… Витошка (е, не съвсем на Витошка, а на Патриарх Евтимий, но това са … подробности – софийските четящи знаят къде е).
Та – стаила се беше феята ми и ми беше криво, че така зачезна, но… вече се яви и благодарение на поредната и превъзходна препоръка, аз се натъкнах на Якуба Каталпа, която е:
- чешка писателка, родена 1979-та (все по-често това поколение ме радва с много добри литературни произведения)
- истинското и име е Тереза Яндова
- изглежда така
Това е линк към едно нейно интервю – звучи доста интересно и паралелите, които можете да откриете с родната ни действителност са меко казано забавни.
- (продължавам с изреждането) пише твърде добре и съм много любопитна да прочета и нещо друго от нея.
- нали не очаквате да ви рисувам сюжетната линия на „Немците“…
Достатъчно е да знаете, че действието му се развива в няколко исторически периода и в различни части на Европа – в края на миналия век, в периода на Втората световна и малко преди това, съответно в Прага, Судетите, Западна Германия, че и на други места, ама тях сами ще си ги намерите. Следва любимото ми – уж героинята е наша съвременница, но тя само ще ни помогне постепенно да се запознаем с историята на нейната баба Клара. А тази история е така добре и непретенциозно разказна, че… късче по късче ще разбирате, ще се променя вашето отношение, ще откривате колко малко реално сте запознати с точно тази проблематика, ще се чудите какво е станало и… още много, но нали се разбрахме, че няма да разказвам 😉
За най-нетърпеливите – краткото описание на романа в Книжици.
За любопитните – срещата с този роман ще е едно интересно преживяване.
За смелите – приятно четене и не се връзвайте на дебелината, защото тези 300-400 страници се четат на един дъх 🙂
Интервюто нещо не е на някой от четимите ми езици. 😛 Но може да се пробвам с книгата, имайки предвид, че ми се наложи веднъж в университета да правя реферат за Судетите, та и моите сравнения могат да се окажат забавни. 🙂