10 не!ща, които ще се случат след като анексираме Македония

Този текст бе написан първоначално за Не!новините, докато се излежавах през лежерните дни между Коледа и Нова година. Оттам изглежда не се заинтересоваха, защото не чух нищо от редакцията, но аз си харесвам писанието и реших да го споделя с вас и идните поколения. Заповядайте!

Краят на 2016-а е забележителен най-вече с броя на хората, които каканижат мрънкащо колко било зле, колко стари хора били умрели вместо да го направят по-рано, когато още били млади, и как като цяло са толкова тъпи, че Вселената винаги успява да ги изненада със всяко свое действие. Докато всички останали са обърнали поглед назад и дупе напред, ние ще използваме случилото се през изминалата година, за да предвидим едно наглед неочаквано, но в същността си безкрайно логично събитие, а именно анексирането на Македония от страна на България. Някъде към края на юли или началото на август е очевидно, че Македония ще поиска да надцака Крим и на всенародно допитване ще гласува с над 100% одобрение за присъединяването си към република България. Положителният резултат ще бъде посрещнат с бурна радост и от двете страни на западналата ни граница и под викове „Ура!“ и „Да живей!“ всички стари неразбирателства между двата ни народ ще бъдат оставени в миналото. Изпреварвайки събитията, ще ви информираме за всичко, което ще последва след като пак останете изненадани.

 

  1. Самоубийство на Красимир Каракачанов.

На сутринта след вота лидерът на българското ВМРО осъзнава, че и той и партията му се намират в екзистенциална криза, при която нямат идея защо се намират на тази земя. При условие, че се е изпълнило най-съкровеното им обещание към българския народ, то сега цялото им съществуване е изпразнено от съдържание, но не и от смисъл, който винаги им е липсвал.

Веднага след погребението Волен Сидеров и Валери Симеонов сядат в безвкусно кичозна софийска кръчма и държавнически се съгласяват състезанието за солунската митница да е честно, докато на ум се чудят как да се прецакат един другиго.

  1. Великобритания скача от Европейския съюз.

Веднага щом чуват за най-новите развития на Балканския полуостров, от Обединеното кралство зарязват течащите преговори с ЕС и моментално затръшват граници, страхувайки се от нахлуващите 18 милиона преки наследници на Александър Велики и неизброима чет съмнителни мустакати индивиди. Главните преговарящи от страна на Англия заявяват пред европейските си колеги, че всички належащи въпроси могат да бъдат договорени на спокойствие в по-нататъшен момент.

Едва след като затихва металното дрънчене от затръшващите се бариери, британците откриват:

Че македонците все пак са успели да се промъкнат;

Че броят на македонската нация не съответства на написаното в македонската уикипедия;

И че не е проблем всичките да ги заселят в позападнало предградие на Лондон, а после нещата да продължат „business as usual”.

  1. В международния индекс за борба с корупцията 130-ото място на Македония се прибавя към 90-ото на България и двете дружно изпадаме до 220-о място от общо 180. За това спомагат изключително бързо проведените семинари целящи обмен на опит в провеждане на съдебни, здравни, социални и други реформи, както и в прилагане на законодателството за ограничаване на незаконното подслушване.
  2. Нещо подобно се случва и с националния отбор по футбол в ранглистата на международната футболна федерация.
  3. В Мюнхен, Германия футболни ултраси с неонацистки убеждения биват пребити при спор по мъжки кой е стигнал по-далеч в завоеванията: Хитлер или Александър Велики.

Пострадалите твърдят пред полицията и потресената общественост, че нападателите били българи.  Министърът на външните работи отрича в национален ефир, заявявайки, че българското правителство никога не е изнасяло подобни хора за други страни, а и че това не е в ресора на неговото министерство, така че да питат някого другиго.

  1. Взимайки поука от челния български опит, в Румъния затягат режима за даване на румънски паспорти на молдовци. В Сърбия хвърлят ези/тура по отношение на Косово.
  2. Българите се усещат какво значи да присъединиш Македония.

Внезапно хората осъзнават, че вече нямаме съседи, на които да се присмиваме, да смятаме за тъпи и на които да гледаме от високо. Още по-внезапно всички осъзнават, че трябва да плащат пенсиите и социалните помощи на македонците, защото уж сме били с по-високо БВП, като се оказва, че това не върви с безакцизните горива, на които сме се наслаждавали в Македония преди присъединяването. Тъй като 90% от македонците работят в държавната администрация, рязко нараства броят на хората, чиито осигуровки ще трябва да се плащат от обикновения българин. Работната седмица е увеличена на 50 часа, а в скопските кръчми се инсталира нова аудиотехника заради нарасналите изисквания на клиентелата.

  1. Избухва гражданска война между въоръжени етнически фракции.

Едните са подкрепяни от албанските партии, а другите – от ДПС. Основната ябълка на раздора е коя групировка да пази етническия мир в страната.

  1. В Народното събрание е внесен проектозакон за финансиране на „София 2030“.
  2. В социалните медии будни граждани се усещат да погледнат внимателно и да преведат въпроса на македонския референдум. Оказва се, че покрай еуфорията никой не си е дал труда да забележи, че питането не е било за това дали Македония да бъде анексирана. Основава се Българска партия на независимостта.
Публикувано в Гост също рече | 2 коментара

***

Море в кобалт,

раздрани облаци и

изоставен бряг…

Публикувано в миши дарадонки | Коментирайте

„Немците“ на Якуба Каталпа

Немците. География на загубата„Немците. География на загубата“ – това е пълното заглавие на последното ми откритие. Истината е, че някъде се загуби откривателския ми дух и книжката ми падна в ръчичките не поради него, а благодарение на моята любима фея на книжните удоволствия, която също се беше загубила, но нея поне открих – сменила си книжарницата и сега резидира в големия Хеликон на… Витошка (е, не съвсем на Витошка, а на Патриарх Евтимий, но това са … подробности – софийските четящи знаят къде е).

Та – стаила се беше феята ми и ми беше криво, че така зачезна, но… вече се яви и благодарение на поредната и превъзходна препоръка, аз се натъкнах на Якуба Каталпа, която е:

  • чешка писателка, родена 1979-та (все по-често това поколение ме радва с много добри литературни произведения)
  • истинското и име е Тереза Яндова
  • изглежда така

Jakuba Katalpa, 2013

Това е линк към едно нейно интервю –  звучи доста интересно и паралелите, които можете да откриете с родната ни действителност са меко казано забавни.

  • (продължавам с изреждането) пише твърде добре и съм много любопитна да прочета и нещо друго от нея.
  • нали не очаквате да ви рисувам сюжетната линия на „Немците“…

Достатъчно е да знаете, че действието му се развива в няколко исторически периода и в различни части на Европа – в края на миналия век, в периода на Втората световна и малко преди това, съответно в Прага, Судетите, Западна Германия, че и на други места, ама тях сами ще си ги намерите. Следва любимото ми – уж героинята е наша съвременница, но тя само ще ни помогне постепенно да  се запознаем с историята на нейната баба Клара. А тази история е така добре и непретенциозно разказна, че… късче по късче ще разбирате, ще се променя вашето отношение, ще откривате колко малко реално сте запознати с точно тази проблематика, ще се чудите какво е станало и… още много, но нали се разбрахме, че няма да разказвам 😉

За най-нетърпеливите –  краткото описание на романа в Книжици.

За любопитните – срещата с този роман ще е едно интересно преживяване.

За смелите – приятно четене и не се връзвайте на дебелината, защото тези 300-400 страници се четат на един дъх 🙂

 

Публикувано в прочетено | Етикети: | 1 коментар

Спаска – Една легенда се завръща

Гост има удоволствието да Ви предостави едно кратко завръщане към перипетиите на Спаска.

– „Търсенето на Немо“ не е за русалка! – ядоса се Втората и се опита да издърпа клавиатурата изпод контрола на Петата.

– Да, ама пък „Ариел“ е тъжна, а всеки път щом се натъжим, – каза Петата, – започваш да ядеш. В което нямаше да има нищо лошо, разбира се, – добави тя саркастично, – но после ние всичките имаме разстройство, така че искам нещо весело и ще  бъде „Немо“. Плюс това аз имам ръцете в момента, така че аз поръчвам филмите.

– Но „Ариел“ е за любовта, – проплака Четвъртата. – Мисля, че трябва да гледаме нещо наистина романтично, защото ние всички трябва да се обичаме и да има мир и разбирателство между нас.

– Слушай, даже хипарката знае повече от теб, – намекна грубичко Втората, докато провеждаше хитроумна нервомоторна атака, предназначена да овладее невралните пътища към ръцете на Спаска, с което щеше да получи контрол над клавиатурата, а следователно и над новия лаптоп.

– Стига сте се карали, – заяви Първата. – Вече почвам да съжалявам, че дадох парите за новия лаптоп. За едната джаджа и ще се изпотрепете.

– Ти съжаляваш откакто разбра, че новите Правец нямат злато в процесорите си като старите компютри, – присмя се Петата.

– Тези китайци подменят всичко, – въздъхна Първата със съжаление и си отпи от средството против  нерви и патина по люспите, което обичайно си правеше от твърд алкохол смесен с алкохолен концентрат.

– Ама какво правиш! – Възкликна Петата, виждайки как Втората протяга език, за да се докопа до клавиатурата и да избере филма, който се предполагаше да гледат заедно. – Я недей да лигавиш техниката!

– Стикерът беше вкусен, – облиза се Втората.

– И така ли си повдигаш самочувствието? – Заяде се Петата. – Като натискаш кантара? Ти знаеш ли, че той е лимитиран до само 80 тона?

– Пък ти недей много да знаеш, – озъби се Втората, – защото още не можеш да хвърляш пламък, а и не си достатъчно твърда, че да не ти се отрази, ако те шибна между ушите.

– Ама само трупате лоша карма! – Проплака Четвъртата.

– Само сметки за онлайн поръчки на индустриални количества храна трупаме, – заяде се Петата, забърсвайки клавиатурата и опитвайки се отново да пусне „Търсенето на Немо“.

– Да, ама хич и не се замисли за сметките, когато купи онази брандирана забрадка на министерството на земеделието, нали?

– Че какво? Да не ти се свиди, че едно момиче иска да си купи нова дрешка? – Възмути се Петата, докато отпъждаше опашката на Спаска, която Втората глава тайно насочваше към компютъра.

– А на теб храната ли ти се свиди? Фактът, че си чела книжки и не си доволна от наученото, не значи, че трябва да пречиш и на другите да се наслаждават на живота, – заяви Втората.

– Как смеееш! – Петата се давеше в дим и твърди частици, които заплашваха да донесат ранна астма на Спаска, поради която причина и Първата и Втората глави се заеха да я потупват почти приятелски по гърба.

– Пльонк, пльонк, – изпльонка новия компютър. – Аз като един артист, творец даже, – тук той скромно сведе екран, макар че можеше и да бъде, защото пластмасата му не издържаше химическата обработка от лигите на Втората, които Петата не бе забърсала добре, – силно вярвам, че имам право над това дали и кога да изнасям представления пред Вас дами и всеки опит дам и казвате какво да показвам и какво не, както и кога да го правя, би бил грубо потъпкване на чувствителната ми и изтънчена артистична натура…

Тук някъде стълб от високоенергиен пламък мина покрай екрана на лаптопа и гланцира част от отсрещната стена.

– Виж сега, – наведе се над него Втората, – не знам какво си мислиш, че си, но определено си в заблуда. Ти си лаптоп и не представяш, а работиш. Това значи, че каквото ти се каже, ще го правиш. Онзи преди тебе също се правеше на интересен и си мислеше, че може да се поврежда когато си поиска. В момента е заточен в килера от Първата да й копае bitcoins и му остават само десет пентавека от присъдата. Тъй като си новак, тебе може би ще те пратим само да пренасочваш Тор-трафик, но няма да се скъпим откъм продължителност на каторгата, защото такива като вас двамата ги произвеждат по много.

– Ама всяко творческо съзнание трябва да е свободно, за да може да се извиси над ежедневната сивота на битието, – запротестира Четвъртата, но беше прекъсната от Първата и Втората, които едновременно решиха, че нещо е влязло в гърлото на Четвъртата и почнаха да я потупват по модела на смълчалата се Пета.

Лаптопът, като осъзна, че вече няма кой да се застъпва за него, зареди филма и не посмя да вкарва творчески интерпретации по време на представлението. От своя страна Първа и Втора взеха по нещо за разсейване по време на филма (едната Кола с ром, а другата пуканки със саламчета) и се настаниха да гледат, защото беше 20-и април, защото Caribiana имаше рожден ден и защото някои неща просто трябва да бъдат отбелязвани.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Y-tXXKB-4c4

 

ПП: А историята за това, което се случи между края на предишното спаскино включване и началото на днешното такова, е история, която Зори трябва да разкаже. J

Публикувано в Гост също рече, Спаска | 11 коментара

Равноденствия

И да можеше

толкова просто

да прекрачим

от леда на болката

в топлината на щастието –

щеше ли да намериш сили

да прескочиш сивотата на бездната

между черното на нощите ни

и бялото на изгревите …

Публикувано в миши дарадонки | 2 коментара

Крабат – Отфрид Пройслер

Крабат – Отфрид Пройслер

„Крабат“ е кратка книга с проста история, но нито едно от двете не значи, че трябва да бъде подценявана. Между двете си корици томчето е събрало историята на превръщането на момчето в мъж по един от онези мрачно-приказни начини, които правят от децата възрастни, а от възрастните – деца. Сред шарените превъплъщения на героите от книгата се откриват и тихичко вмъкнати темите за загубата, приятелството, любовта, страха, болката, жаждата за власт, (не)подчинението, възмъжаването и най-накрая – избора. Всяка една от тези теми меко се преплита с основната история или пък заема своя малка подисторийка, която разширява и дооцветява света на Крабат.
За онези, които искат нещо повече за сюжета, ами, иде реч за едно сираче, което някога, някъде там в Саксония бяга от спомените за изгубените си родители и се впуска в скитания по пътищата. Докато се лута, бива призовано от магията на майсторът мелничар, който му предлага да започне чиракуване във воденицата на Черната река. Там, насред пущинака, съществува малкото царство на мелничаря, в което повелителят му се е скрил от света и от себе си. В този свят Крабат открива нови приятели и нови врагове, преминава изпитания, преживява приключения, изпитва първия любовен трепет, (макар и да няма нито знанията, нито опита, нито практическата възможност да го превърне в трипер), а най-накрая трябва да направи и своя избор, призовавайки „принцесата“ да тръгне на опасен поход, за да освободи любимия си от омагьосаната ку…воденица.
Краят, както е нетипично за повечето краища, е отворен, или пък предварително затворен, или пък оставен съвсем лекичко открехнат, давайки възможност за всевъзможни интерпретации. Изобщо, това е един от онези краища, които те преследват още няколко дена след прочитането им, карайки те да се замислиш, да се зачудиш и изобщо, карайки те да се наслаждаваш на книгата дълго след затварянето й.

Публикувано в Гост също рече, прочетено | Етикети: | Коментирайте

Прах по дланите

Разбираш, че лятото си е тръгнало, когато с почуда откриеш колко много прах е полепнал по дланта ти от дръжката на прозореца след първото му затваряне за през нощта от месеци насам. Разбираш, но някак не ти се ще да го приемеш. Тишината изглежда изоставена без щурците в нощта, дори на тъмното нещо не му е наред, защото е едно такова унило и есенно недружелюбно.

Разбираш, че лятото вече го няма, но частица от теб не желае да се съгласи с тази липса, няма намерение да търси ни есенно величие, ни зимно спокойствие. Иска си соления бриз, огнените залези, хладните пръсти на нощта по голите ти рамене, онзи странен вкус на нощния въздух, който полепва по спомените и остава все така свеж и тръпчив дори след десетки сиви зимни привечери, ограбили безочливо оскъдната светлинка на немощното слънце.

Разбираш, че го няма, но истинското осъзнаване на липсата му те застига ужасяващо по-късно, сред преспите на зимата,  затънал до колене в сняг и надежди за новогодишни промени. Следва крива усмивка, обещание пред себе си, че следващия път нищо няма да пропуснеш, ще видиш, ще усетиш, ще изживееш истински всичко…

После – новогодишни фойерверки, разконцентрирано подхващане на заплануваното за Новата, измъкваш се неусетно от кишата, хвърляш червено-бялото конче от китката си, тръшкайки се, че и тази година само в мрежата си видял щъркел, но си обещаваш, че е за последно, после „за последно“ пропускаш да забележиш, че дърветата са прецъфтели, че зведопадите са отминали, че … прах е полепнал по дланта ти от дръжката на прозореца.

 

Публикувано в Миш-маш | 1 коментар

***

И тази сутрин

креслото в ъгъла

скучае по теб.

Публикувано в миши дарадонки | 1 коментар

Локация

Знам, че не е възпитано да се подслушват чужди разговори, но този нямаше как да не го чуя…

„- Здравейте! Това Софийски университет ли е?

– Да, свързахте се със Софийски университет. Кажете?

– Бихте ли ми казали как да Ви намеря! Искам да кандидатствам в магистърските програми на Философски факултет.

– Знаете ли къде се намира Ректората?

– Не.

– Народното събрание?

– Да.

– Орлов мост?

– Да.

Ако застанете при Народното събрание и тръгнете към Орлов мост – първата голяма сграда от лявата Ви страна ще е Ректората.

– А-а-а-а-а, сещам се. Това е сградата срещу Ялта.“

 

 

Публикувано в Тролщини | Коментирайте

***

Носи вятърът
воня на мъртво лято
и мръсна есен.

Публикувано в миши дарадонки | Коментирайте