Спаска 27
- Болят ме ръцете – проплака Василиса.
- Ми, спри да чешеш главите – предложи втората с пълна уста.
- Те вече почнаха да растат – обясни първата – не ги ли виждаш, че са почти оформени!?
- А тебя боли ли те? – попита Василиса.
За последните два часа този въпрос беше повтарян стотина пъти. Спаска отговаряше по различни начини в зависимост от нуждите си. Адски я болеше, когато на втората се приядоха палачинки, но Камен, току що заровил главата на третата пред пещерата, се усети каква е работата и поръча да доставят триста. После първата се сети, че е жадна и пак я понаболя малко, от което Василиса пусна няколко сълзи и втората побърза да я светне, че болката е отминала. Болеше я, когато се сети за третата, но Василиса пак се разциври и се наложи да спре да чеше двете малки подутинки на мястото на отрязаната глава, което вече се оказа проблем, защото от сърбеж се умира, както мъдро заключи втората, осведомявайки ги десетина минути по-късно, за семейните истории около сдобиването с нови глави.
- Леля ми Добромира така си загина – поясни втората и метна три палачинки в устата си – имаше седемдесет глави и все и се виждаха малко. Реши да ги направи на сто, ама от сърбеж получи инфаркт, горката.
- Добромира не е име за ламя – вдигна вежди Камен, но и той посегна към палачинките.
- Истинското и име беше Цеца, ама не го харесваше – намигна му първата и отвори нова бутилка с водка, според нея – нужна за обезболяване.
- Смеси една с шоколад, една със сладко от ягоди и една с мед и орехи! Много добре се получава – посъветва го втората - и не гледай, че първата полива нейните с водка!
- Ама на помен се пие, не се мези само – контрира първата и посегна да отлее малко водка, но после размисли. – Я по-добре да не хабим водка, тя третата само чай жулеше. Дали да не и направим малко чай?
- Ама кви са тия упадъчни ритуали – развика се втората, която забеляза, че Василиса пак се готви да реве – ние тука ламя ли сме или какво?! Като ти падне главата, друга идва, че и още една, я да се стегнете!
- Аз да направя чайче? – предложи Василиса.
- Можеш е да се поизмиеш, – съгласи се първата – че си само кървища.
От това напомняне Василиса ревна и първата побърза да се развика:
- Ама стига си циврила, че е сега и аз ше ревна! Марш в банята!Пред вратата на спалнята има един гардероб, третата обичаше да си купува разни кимона, има купища, може да намериш някое по-късичко, дето ще ти стане. И никакъв рев повече!
Камен я поведе към банята и щом Спаска остана сама, първата си призна, че яко и се реве.
- Ти що мислиш, че се тъпча – призна си втората.
- Дали ще порасне дърво от нея? – изхлипа първата и довърши бутилката с водка.
- Знаех си, че циврите – стресна ги Камен.
- Мъчно ми е за досадницата – призна си първата и му се метна на рамото.
- И на мен – намести се втората на свободното.
- И на мен – призна си Камен.
- Само дано не са удвоено досадни новите – размисли се първата, че ако много приличат на третата, честно ви казвам, ше си откъсна главата собственоръчно.
- И ше умрем от цироза след три дни – опули и се втората.
- Ако ти се удвоиш, при две глави като теб ще декорираме пещерата с лайна на втория час още, щото се пръснем от преяждане – контра първата и се засили да прасне на втората една глава.
- Престанете да се заяждате! – изписка едно тъничко гласче – Любовта между вас трябва да е вашето водещо начало!
- Любов, между тия двете! – изписка друго, също тъничко, но някак доста напомнящо по интонация третата. – Ако можеха, биха се изяли взаимно. Любовта е измислица на разни поети, има само желание за надмощие и то движи света.
- Философчета. – изохка първата – Е сега вече ще ревна.
Идеята беше това да е малко по-дълго, ама случайно го публикувах. Останалото… скоро.
Коментари