Хайде да крадем коне – Пер Петершон

Хайде да крадем коне - Пер Петершон

Ненавиждам да разказвам съдържанието на нещо. Струва ми се, че убивам удоволствието на някой друг да открива онова, през което аз вече съм минала. Но снощи едно Рошаво си поиска истинско ревю и… Обещанията трябва да се спазват. Поне до известна степен 😛

Попаднах на тази книга от любопитство. Четеше я едно интересно същество и… Попадането трая 7 книжарници – и още на третата си мислех, че е време да тегля една и да почна да пазарувам през нета, ма пусто – не е същия кеф, няма го зяпането, случайното откриване на някое заглавие, миризмата на хартия и мастило. Този път се отсрами Хеликонът в близост до площад Батенберг – даже се опитаха да ме зарибят с още едно заглавие, но аз геройски купих само една книга (предложената е в списъка, но едно по едно, че по празниците бюджетирането на книги страда).

Самото четене започна преди три дни, защото имах да дочитам много други неща и отне общо 7 часа. На третото прекъсване, защото трябвало да се прави нещо си, определено бях доста кисела. Книгата ме беше хванала и хич не ми се оставяше. Снощи я довърших, сега доволно се усмихвам и се чудя какъв номер да спретна на Рошавото, че хем да разкажа, хем да не е пълно.

Да взема да го направя скучно 😉

Действието се развива в три времеви отрязъка. 1999, 1947,1940-45.

  • В наши дни един самотен възрастен мъж бяга от града, от липсата на починалата при катастрофа съпруга, скрива се от дъщерите си (почти-не-нарочно) и заживява в близост до едно езеро, в гората, в една паянтова къщичка, която плаче за сериозен ремонт и подобрения. Единствена компания са му едно куче и спомените, но не за дълго. Оказва се, че съседът му не е кой и да е, с него го свързват спомени – едни сладостни и великолепни, други болезнени и неприятни.
  • През лятото на 1947 един 15 годишен хлапак открива света, баща си, себе си. Това лято дарява и отнема приятелства, любови, посоки и надежди. Превръща се в крайъгълен камък, от който ще тръгне пътят на един мъж, но ще изчезне присъствието на един баща. Лято, което ще бележи всички действащи лица с белег за цял живот.
  • Най-ранния времеви отрязък е посветен на военното време. Там се зараждат нещата, от там започват промените в съдбите на героите.

Всичко описано по този начин е вярно, но абсолютно недостатъчно, за да си направи човек някакви изводи. Иначе казано – нищо не сте разбрали за „Хайде да крадем коне” и удоволствието от четенето няма да пострада.

Това не е нито военен роман, нито любовен – но и от двете има достатъчно. В тази книга дъхти на лятна мараня, смола и горска влага, текат летни порои, вият се реки, който само за малко са преминали границата, падат огромни дървета, повалени от енергията и силата на един мъж и неговия син, но в този роман има и есенен студ, и зимна тъга, има от всичко и всичко е написано с превъзходно майсторство и талант.

Авторът е Пер Петершон, а романът се казва „Хайде да крадем коне”.

Издава го „Делакорт“, а преводач е Росица Цветанова (превод от норвежки и без да знам и думичка – четенето беше удоволствие, т.е. предполагам, че се е справила прекрасно).

Приятно четене!

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

3 коментара по Хайде да крадем коне – Пер Петершон

  1. Рошавото каза:

    Колкото и да не ти се искаше (виждам с какво неудоволствие си писала особено абзаца

    „… В тази книга дъхти на лятна мараня, смола и горска влага, текат летни порои, вият се реки, който само за малко са преминали границата, падат огромни дървета, повалени от енергията и силата на един мъж и неговия син, но в този роман има и есенен студ, и зимна тъга, има от всичко и всичко е написано с превъзходно майсторство и талант …“), си си изляла всичко, което те е докоснало. Просто виждам с какво неудоволствие представи книгата 😛

    п.с. прости ми, не се сдържах да не се закача 😀

  2. зори каза:

    Мило, Рошаво, това е специално за теб – обещаното си е обещано 😉

  3. Рошавото каза:

    благодарско!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *