Спаска #10

„Дългите косми в изящните й уши го омайваха с фините си заострени крайчета…“  – прочете на глас втората и шумно въздъхна.

–          Що въздишаш, втора? – прекъсна четенето си третата, постави разделителя на страницата, където Елизабет Бенет се запознаваше с арогантния мистър Дарси и леко раздразнено се опита да осмисли току що прочетеното от втората – косми и изящни уши леко не и се връзваше.

Първата, която също четеше, но по свой маниер беше избрала „Десет прости правила, за да завладеем мъжа на мечтите си”, метна своята книга на масата и се вторачи във втората.

–          Кажи де, кво си завъздишала?

–          Мъчно ми е за Йормунганд – призна си втората – пък и тоя Джулиян Чимано такива яки любовни романи пише, че ми къса сърцето.

–          Престани да четеш това – развика се първата – почнеш ли да четеш любовен роман, почваш да въздишаш и да се тъпчеш със сладко. Ако продължаваш така, ще ни докараш някоя чернодробна криза!

–          Я не ми се прави на важна – сопна се втората – ти изчете три наръчника за свалки, и един самоучител и си спомням много добре, че като започваше самоучителя си беше сипала три кила пилешки хапки, а сега една няма. Къде са а, кажи де? Скръндза гадна, една хапчица поне да беше почерпила.

–          Стига се дърляхте – намеси се третата – явно четенето не е за вас, дайте да правим нещо друго и стига сте го мислили тоя змей, че ми писна от простотии.

–          Кво, да пием зелен чай и да медитираме ли – изхили се втората – достатъчно е да те погледам как го запарваш, че да ми се приспи от скука.

–          Аре да му се обадим, – предложи първата – вече знам как се задържа вниманието на мъж за повече от пет секунди.

–          Звъни му, ако си нямаш работа – вдигна вежди отегчено третата – не разбра ли, че беше само секс. Кво сте се размечтали и двете, явно тоя Свети Валентин съвсем ви е изпил мозъците.

–          То с теб и секс никой не би правил – озъби се втората – обаче заради мен се примиряват със сухарските ти изцепки. Кой нормален дракон би понесъл такава дървена философка – само се дуеш и се правиш на много умна.

–          То пък някой ще си падне по теб – изхили се злобно първата, свали си короната и шибна една глава на втората – я се виж ква си тъпа, ма! Срам ме е да си призная, че си ми втора глава. Като си отвориш устата или изяждаш половин теле, или казваш някоя вселенска глупост. Естествено, че никой нормален змей не би те погледнал. Всички си падат по мен – заключи царствено тя, постави си короната, притвори за миг само очи, представяйки си как Йормунганд хапе нежно крайчеца на опашката и и тихо и шепне, че тя е най-красивата и царствена ламя на света, после пак ги отвори и изкомандва – ще атакуваме Йормунганд, но не по телефона, много е просташко. Ще разберем къде е, ще се направим, че уж случайно сме там и ще го накараме да се влюби в мен за 10 секунди с 4 прости правила.

–          Първо правило да слезеш от небето, второ да сложиш намордника на втората, че явно само с него не плещи простотии, трето да измислиш как ще правиш свалки без мен, щото аз няма да дойда и четвърто – да идеш на психиатър, защото след тоя Йормунганд и двете съвсем сте се фитнали – заключи третата.

Моментално последваха две шибвания по третата, едното директно с короната, щото първата не се сети, че таман си я беше сложила. От това и трите спаскини глави яко ги заболя, а третата, след като намести забрадката, под която си беше поставила каска за подобни случаи, заключи мъдро:

–          Любовта боли, особено когато попаднеш в ситуация без каска, често обаче и каската не е спасение.

Ако не беше издрънчал GSM-а, че е получен SMS, третата щеше да отнесе още по една глава за мъдростта си, но съобщението отвлече вниманието на първата и втората и двете се вторачиха в него. След секунда първата гневно запрати телефона в стената, крещейки „Зает бил, нъцки зает, знам аз, че само за собствената си опашка мисли.” втората пусна една сълза и две въздишки, а третата отвори книгата и продължи да си чете „Гордост, предразсъдъци и зомбита”

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

5 коментара по Спаска #10

  1. deni4ero каза:

    Вдигнати вежди в изумелние, въздишка при споменаването на Елизабет и любимия прекрасен арогантен мистър Дарси, присмехулен поглед при последващия разговор, завършващ с откровен кикот при царственото шибване без корона … последващ кикот при мечтанията за нежно хапане и шепот, голямо кискане при последвалия побой, споделено съчувствие за нъцки-то и ново въздишане по ‘Гордост и предразсъдъци’ …
    Ето, така протече моето четене на Спаска.
    Първо – тя е моят абсолютно любим герой! Изважда ме от ‘сека дълбина 😉
    Второ – Имаме общи литературни интереси (поне с третата)
    Трето – започвам да мисля за ‘нъцки’ като някаква много важна дума. Не означава ‘нъцки’ Звучи някак си величествено-самурайската. Тук приклякам леко, за да избегна шибването от първата глава и продължавам да философствам …

  2. deni4ero каза:

    ‘Нъцки’ иде да покаже, че е некъв много странен, но задълбочен ритуал в ламското съществуване. Характеризира се най-вече с негативни чувства, но, според зависи от адреса, към когото е изпратено Нъцки-то. То може да бъде розово, синьо или лилаво и всичко варира в зависимост. Но най-ярък представител на цветовата гама е огнено-червеният, когато Нъцки провокира яростна реакция. Тогава всичко става относително, като за предпочитане е да се избере най-относителното като превантвина мярка за последващо лечение.

  3. Lili каза:

    Ахаххаха,Спасето ме кефи тая сутрин с тия флюбени романси и каски.Е няма такава ламя 🙂

  4. зори каза:

    Рошаво, тука ми разказа играта. „нъцки“ е заемка на втората от творчеството на любимия и писател. Поради честата му употреба, първата и третата също започват да го ползват, но конотационните му нюанси не ме бяха занимавали (един реверанс и четири мечки за дълбинния анализ)

  5. зори каза:

    Лили, третата си пази акъла – при толкова любов и бой… каската е най-малкото 😉 Весела неделя!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *