Хензел и Гретел

Хензел и Гретел или Хулио и Галена, както били истинските им имена, се родили в една омагьосана страна, над която тегнело зловещо проклятие. В тази страна живеели хора, които без да са чели Кафка, даже без да са чували някога за него, виждали себеподобните си като хлебарки, хлебарки, които трябвало да бъдат изтребени, хлебарки, които нямали право на живот, защото хлебарките отмъквали храната им, свирали се в най-потайните кътчета и оцелявали, оцелявали без надежда, без обич, без уважение. Хлебарките, тоест хората, които приличали на хлебарки, само в очите на омагьосаните хора били хлебарки, а иначе си били съвсем обикновени хора, които страдали, живеели и искали да бъдат щастливи – съвсем като нормални човешки същества. Но омагьосаните хора не го разбирали, защото злата магия изпълвала сърцата им и не позволявала на очите да видят истината.

Но аз малко обърках приказката. Трябваше първо да ви разкажа за проклятието.

Една стара вещица – казвала се Мизерия – успяла да се промъкне в душите на хората от тая страна. Първоначално тя обитавала само хладилниците им, чопвала по малко от кренвиршите от соя и свинска мас, похапвала от фалшивия кашкавал, който нямал време да узрее, правела си здравословна маска за лице от киселото мляко, направено от сухо мляко и мечтаела за времето, когато ще ползва само истинска, нормална, човешка храна. Жителите на тая страна също си мечтаели страната им да стане страна на бели хора, които да живеят като хората. Те се стараели да подобрят живота си, полагали усилия и постепенно в хладилниците на част от тях, млякото станало истинско, кренвиршите били заменени от филе, а кашкавалът – от синьо сирене. Да, но Мизерията вече била свикнала с разваленото и като не откривала нищо по вкуса си в хладилниците – измъкнала се от тях и започнала да броди из душите на хората.

Първоначално хората и се опъвали. Гонели я от там, но тя се изхитрила и започнала да ги подкупва.

–          Пусни ме и ще ти потръгне. – обещавала тя. – ще ти дам сила, ще имаш власт, пари, известност.

Това обещавала тя, хората полека, лека започнали да се вслушват в думите и и душите им се изпълнили с фалшивите боклуци – така, както някога били пълни с тях хладилниците им. И Мизерията заживяла в човешките сърца. Хората заменили Радостта със Злорадство, Любовта със Секс, Обичта превърнали в Себичност, Лоялността подложили на липосукция, защото много лой имало по нея и тя се превърнала в Изгода, а когато Мизерията посегнала на Добротата, над омагьосаната страна се изсипал невиждан сняг и покрил всички пътища. Станало студено. Всички се покрили на топло и тогава започва нашата приказка.

Хензел и Гретел (Хулио и Галена в реалността) били брат и сестра. Били на 3 и 2 години и Хулио за малко да се казва Азис, но майка му гледала няколко пъти някакъв сериал в офиса, където чистела и така се влюбила в главния герой, че кръстила сина си на него, а Азис решила да кръсти следващото си дете, но то се оказало момиченце и Роза (майката) я кръстила Галена – на певицата. В деня, когато над омагьосаната страна паднал големия сняг, Роза трябвало да излезе да чисти, защото работела в чистотата и след като и изтекла отпуската по майчинство – трябвало да работи, за да докарва някакви пари за себе си и за децата си, защото и двамата и съпрузи я били зарязали, а майка и тъкмо се била върнала от Франция, обаче нямала никакви пари и се налагало и тя да чисти улиците.

Роза оставила Хензел и Гретел в малката им стаичка, обещала, че ще им донесе хлаб и мляко, ако слушат и излязла да рине сняг. Баба им също въртяла греблото по спирките, а Хензел и Гретел стояли сами и чакали майка си.

Точно тогава в стената се отворил проход и децата видели невероятна гледка. На една поляна, покрита с фуражни банани и боядисани портокали се издигала къщичка от шоколад и захар. Шоколадът не бил съвсем истински, прозорците били направени от тублерони с изтекъл срок на годност, вратата била слепена от марципан, а стените от сладки по-твърди от бетон, но за Хензел и Гретел това било без значение, защото те никога не били виждали подобно нещо. Хензел изял два прозореца и чепка банани, а Гретел – част от покрива, направен от еклери. Когато децата се нахранили и заспали, на поляната се появила Мизерията, пренесла ги в своята кухня, поставила ги в една огромна тава и ги опекла за обяд.

Знам, че тази приказка ви се струва много объркана, знам че според вас би трябвало децата да надхитрят злата вещица, но това става само в приказките и в мислите на добрите хора, на такива като вас, които не са позволили на Мизерията да обсеби душите им. В реалността Мизерията похапва задушено човешко и го полива с отровата, която събира от злобата, засадена в човешките души. Не вярвате ли. Прочетете този форум.

Всички имена на герои са измислени. Всички грозни магии могат да бъдат победени. Всеки човек е изначално добър. Само дето е ужасно трудно да бъде премахнато проклятието на злата вещица, което кара хората да виждат в себеподобните си плъхове, хлебарки и всякакви други гадинки. А може приказката ми да е съвсем объркана и подобно проклятие да не съществува, Хензел и Гретел да побеждават Мизерията, а Злобата да обитава само нощните ми кошмари и да се стопява в небитието от вълшебната целувка на Утрото. Объркана приказка – в нея всичко е възможно.

Публикувано в объркани приказки. Постоянна връзка.

4 коментара по Хензел и Гретел

  1. Хриси каза:

    Нищо объркано няма в приказката. Дори я намирам твърде логична… Не би следвало да се случват такива неща, но ще се случват дотогава, докато Мизерията не бъде упътена към изхода с порядъчен шут…
    Поздрави, Зори!

  2. Lili каза:

    Харесвам реалността представена по твоя начин.Не горчи толкова….

  3. зори каза:

    Много ми се ще да не ми тровят мислите подобни приказки, Лили, и да мога да се смея, но както казва Хриси, точно сега мечтая за здрави крака и силни шутове.

  4. Ще се изкажа по научному: shit happens, girls.:(
    :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *