Спаска #15

Щом хлопна вратата зад майка си, Спаска реши, че днес няма да се занимава с незначителни неща. Светът се беше юрнал да търси големи отговори (поне според нета и майка и), значи беше време и тя да направи нещо голямо. От няколко века не беше предизвиквала бедствия. Тръбопроводи докарваха вода в градовете и халата, която беше завладяла изворите, пращаше индивидуални рекети на населението. Преди три века Спаска благородно реши да се откаже от водните изнудвания, но добрата ламя хората бързо забравят, като се разхождаше в парка – децата я мислеха за катерушка и ревяха до скъсване, че искат да и се качат на главите. Сега беше време да направи нещо голямо. Да припомни на света за себе си. Тъкмо целокупно реши, че ще се отдаде на истинските неща от живота и втората се сети, че е гладна.

–   Е то, тоя глад верно е грандиозен, ма толко ли е сложно пане веднъж да не мислиш за корема си – разфуча се третата и в знак на протест си сложи отровно-зелена забрадка на розови точки и ситни жълти сърчица по крайщата.

–   Тоя корем е и твой, модно недоразумение такова – развика се и втората.

–   Нали е сега изяде една тава със зеле?! – опита се да спори конструктивно третата (тя модни съвети не слушаше, еле пък от втората)

–   Тавата беше за закуска. Закуската свърши. – контрира втората.

Тук се намеси първата, която също мислеше, че грандиозни неща на празен корем не се правят и на третата и се наложи да се откаже от спорове. Много и докривя обаче. Въобще не си представяше как се отдават на рисуване или сътворяват вълшебен стих с впиянчената псевдо-владетелка на света и вечно плюскащата втора, но можеше поне нещо да почетат, да идат на изложба, за послушат музика, можеха да идат на поетично четене.

Но – не.

–    Плюскане – не издържа третата – само това ви е в празните глави. Яжте, изяжте света ако щете, аз се отказвам. Обявявам мълчалив протест. Дума няма да ви продумам. Ще мълча до края на света. Ще се побъркате от тишината. Ще крещите, че искате да ме чуете. Ще чакате да кажа тихичко една единствена думичка. Ще сънувате как проговарям шепнешком. Ще искате да ме накарате поне едно „не” да кажа, но – нееееееееее, нищо няма да ви продумам, ще замлъкна като пресъхнал животворен извор сред блатото на вашите…

–   А, млъкни де! – прекъсна я първата.

Тук третата се сецна от възмущение и замълча (за кратко).

–   Виж сега – опита се да я усмири първата – предлагам да пробваме да задоволим нуждите на всички. Аз мога да ти спретна едно стихотворение, втората ще прочете книга, а ти ще опържиш кюфтета. Така всяка ще направи нещо, което не и е присъщо, за да разбере по-добре другите.

–   Грешиш, за да ви разбера, трябва първо да се натряскам, а после да изплюскам кюфтетата – опули се злобно третата.

–   Ааааааа – възнегодува втората – нали не ядеше месо, лицемерко мръсна, що изведнъж реши да ставаш хищник баш с моите кюфтета?!

–   Тихо – развика се първата – никой няма да ти яде кюфтетата, те са толкова люти, че могат да се ползват за биологично оръжие. Мирясай! – после се обърна към третата и продължи – Опитвам се да ти кажа, че е редно да проявиш разбиране към някой, от когото зависиш. Стига си гледала на кръв втората! Тя ще чете – тук втората изхълца от потрес и се опита да стане невидима – и ще се постарае да е нещо по-възвишено – продължи първата. Аз също ще ти напиша нещо възвишено – опита се да звучи убедително първата, – е не обещавам да е чудовищно добро, не съм много светната, но ще се напъна. Ти пък ще опържиш кюфтетата. После ще видим какво ще измислим за голямото си завръщане в света на известните.

Третата я изгледа скептично, придърпа съвсем ниско над очите си забрадката, сложи една маска на електроженист, която си беше свила от един строеж, взе горелката и със спокойствието на будистки монах се зае с пърженето на кюфтета. Кюфтетата бяха адски люти и другите две глави кихаха в хор, но третата беше така съсредоточено вглъбена в смирението и разбирането, че само бързешком бръсваше с ръка потеклите от лютото сълзи и сополи и геройски мяташе следващото гигантско кюфте в не по-малко гигантския тиган.

Впечатлена от самоотверженото и готвене, втората се зазяпа в библиотеката. След десетминутно сричане и подканване от страна на първата, тя най-сетне захапа едно книжле и с помощта на първата го постави на близката маса, където започна геройски да се бори с първата страница.

Третата хвърли бегъл поглед, вдигна една вежда, но преглътна коментара, че в „Яж, моли се и обичай” яденето не е всичко. Първата, захапала молив, яростно тактуваше с глава, пишеше с молива по един бележник, после изплюваше молива, захапваше бележника, шетваше го в камината, после вадеше нов бележник, захапваше молива и пак започваше да тактува с глава.

Цялата тази ситуация продължи 50 килограма кюфтета, три страници и 18 бележника.

Когато кюфтетата бяха готови, втората предложи няколко не много люти на първата и цялата си салата на третата. Мляскайки блажено, тя попита дали няма филм по книгата, щото визуалните изкуства и били по-присъщи. Третата се опита да не коментира и дори си затрая, когато първата им сипа по чаша вино и предложи на вниманието им творбата си.

Тя гласеше:

Сивото небе –

на утрешното слънце

тъжен пратеник…

Оказа се, че творбата била недовършена, защото творчеството не било лесна работа. Третата само поклати глава и отвори лаптопа. С него се бяха разбрали, че http://caribiana.blogspot.com/ не подлежи на „нъцки“ под никаква форма. Явно и тоя ден Спаска нямаше да прави нищо запомнящо се, реши третата, поне можеше да пощъка из нета и да се порадва на чудесата там.

 

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

12 коментара по Спаска #15

  1. deni4ero каза:

    Благодарско!

  2. deni4ero каза:

    вървя по улиците и се кискам … до там ме докара с тая Спаска …

  3. deni4ero каза:

    Ако го направиш, ще насъскам Спаска!

  4. midnight каза:

    ха ха ха ха ха.. абе почти прилично почти хайку е скалъпила първата. много сладко.
    ама майка им що така бързо се изнесе?

  5. Зори каза:

    @deni4ero

    Ах тииииии, да знаеш, че ще измисля хитър начин за криене на дистанционно и ще го споделя с Любо 😛

    @midnight

    Доста неприлична танка (вака) може да се получи, ако питаш мен, просто първата не се е напънала достатъчно 😉 А майка им си търсеше врачка (в предишния епизод)

  6. deni4ero каза:

    🙄 ъмм … става … стига да не е другото 😛

  7. caribiana каза:

    Хм…качвам се аз на покрива и гледам разпиляно насам-натам зеле. До един комин се търкаля празна бутилка от шампанско. И ми става едно такова подозрителнооооо… После чувам някъде отдолу приглушено, но иначе супермощно „ХЛЪЦ!“, последвано от разгневен шепот „Шшшшт! Ще ни чуе!“ и след него някой смотолевя „Ми найш кви киселини имам…“ И пак разгневения шепот „Ама га яди кИфтетата, ни рива…“ Най-странното е, че докато течеше тоя приятелски разговор, някакъв трети глас тихо и замечтано рецитираше Шекспир в оригинал. Просто трябваше да погледна! Или не трябваше. Щото по водосточната тръба плавно се спускаше Спаска, със замечтан поглед в единия чифт очи, сълзи в другия и зле прикрит гняв в третия. Признавам, не бях готова за гледката 😀 Но пък така добре ми подейства!
    Мерси за най-хубавата приказка за лека нощ 🙂 Ще заспя с усмивка!

  8. deni4ero каза:

    caribiana, извинявам се, че се намесвам в спомените Ви, но рицитирането на Шекспир ме довърши 😆
    Край, признавам си – аз съм Л-то и съм пристрастена и пристрастна към Спаска. Мисля за не, я сънувам я, смея се с нея, чакам я, копнея я …

    п.с. държа да има римайндър да не се консумира храна и пиене, кгоато се чете Спаска.
    (учиово-мильовна молба)

  9. зори каза:

    @caribiana

    Шшшт, Ваше Поетично Височество, аре спете и сънувайте най-шантавите и вълшебни цветни сънища, защото черното и бялото са подходящи само за бял лист и черни букви 😉

  10. зори каза:

    @deni4ero

    А шоколада и бирата какво са?

  11. deni4ero каза:

    те стоят в Лувър на изложба

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *